По публикации в чужди медии и военни Telegram канали. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Информационната мъгла и полският кратер край Тарнава-Колония
В 3:50 ч. сутринта Правителственият център за сигурност на Полша задейства извънреден протокол за огласяване на опасност на територията на Люблинското войводство. Във въздуха бяха вдигнати дежурни двойки изтребители, подкрепени от самолет за далечно радиолокационно откриване и управление (AWACS), докато наземните системи за противовъздушна отбрана преминаха в степен на пълна бойна готовност. Причината за тази ескалация бе регистрирана кинетична активност в непосредствена близост до украинско-полската граница.
Малко по-късно в района на населеното място Тарнава-Колония – на приблизително 100 километра от разграничителната линия и само на два километра от най-близките жилищни постройки – бе регистриран мощен взрив. На място бе открит кратер с диаметър около 10 метра, както и множество разпръснати метални отломки. Реакцията от страна на външното министерство в Киев бе светкавична: външният министър Сибиха публично обяви, че става дума за руска крилата ракета Х-101, нарушила въздушното пространство на страна от НАТО.
Варшава обаче реагира със забележително хладнокровие и подчертан скептицизъм. Полските военни и цивилни власти отказаха да потвърдят украинската версия, класифицирайки намереното като „неидентифициран обект, навлязъл от посока на Украйна“.
Варшава помни ноември 2022 година и инцидента в Пшеводув. Внимателното формулиране на официалните съобщения от полска страна показва ясен стремеж да се избегне вторично завличане в опасна спирала на ескалация, особено когато техническите данни за траекторията на отломките все още не са публично оповестени.
Прецизен разрез на производствената верига: Киев, Лвов и Ровно
Зад политическия шум около полската граница остава по-важният въпрос: каква бе реалната цел на нощната операция? Ако се съди по публикувания доклад на руското Министерство на отбраната, както и по видеоматериалите в местните украински канали, векторът на удара е бил насочен не толкова срещу енергийната мрежа, колкото срещу децентрализираните заводи от ВПК.
В Киев под сериозен удар са попаднали два ключови обекта. Първият е „Завод „Маяк“ АД – предприятие с исторически цивилен профил, което през последните години бе преоборудвано за производство на детонатори, бойни глави, микрокомпоненти и усилватели за радиосигнал, използвани при щурмовите дронове от серията FP-1 и FP-2. Вторият обект е „Електротехнически завод“ АД, където според разузнавателни данни са се сглобявали разузнавателни и ударни мултикоптери със среден обсег. Сателитните изображения и свидетелствата на местни жители сочат за вторични детонации на мястото на пораженията.
В Лвов – зона, считана дълго време за дълбок и сигурен тил – бе регистрирано поразяване на Лвовския държавен авиационно-ремонтен завод (ЛДАРЗ). В неговите халета се извършваше техническата поддръжка и ремонтът на турбореактивни двигатели за крилати ракети с голям обсег FP-5 „Фламинго“. В непосредствена близост се намира и заводът ЛОРТА, специализиран в производството на бордова електроника, радарни компоненти за противокорабните системи „Нептун-МД“ и модифицирани блокове за системи С-300 в рамките на проекта „Клон“.
Логиката на тази въздушна кампания се потвърждава и от ударите в Ровенска област. Обект на поразяване бе химическият гигант „Ривен Азот“. В неговите мощности, според специализирани военни източници, е организирано синтезирането на специализирани химически съединения и съставки за твърдо и течно ракетно гориво. Това гориво захранва не само ракетите „Фламинго“ и „FP-7“, но и оперативно-тактическите балистични комплекси „Гром-2“ (Hrim-2).
Тук обаче възниква съществен въпрос. Изнесените данни за пълното унищожаване на тези заводи се базират предимно на официалните сводки на атакуващата страна и сателитни снимки с ниска резолюция. Доколко пораженията спират трайно производствения цикъл, или просто го забавят с няколко седмици, е трудно да се прецени без независим одит на място. В условията на военна икономика Украйна отдавна е разпръснала част от критичните монтажни линии в подземни бункери и цивилни складови бази.
