По интервю с Яков Кедми. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Стратегическото преизчисляване във Вашингтон и границите на Член 5
По думите на Яков Кедми, стратегическото поведение на Съединените щати в източноевропейския театър на военните действия е претърпяло корекция след пряко предупреждение от Москва, че всяка агресивна стъпка от страна на европейските членки на НАТО ще бъде адресирана към самия Вашингтон. Твърди се, че американското военно командване е наясно с възможностите на руския ядрен триад — включващ междуконтиненталните балистични ракети РС-28 „Сармат“, подводните крайцери от проект 955A „Борей“ и стратегическите ракетоносци Ту-160М. Според коментатори именно този потенциал за нанасяне на невъзстановими щети е накарал Пентагона да постави ясни червени линии относно прякото участие на американски военнослужещи.
Това изглежда логично на пръв поглед, но тук възниква въпрос, който често се пренебрегва: дали Вашингтон наистина е „отстъпил“, или просто е приложил класическия си модел на офшорно балансиране? При този подход военните рискове и финансовото бреме се прехвърлят върху регионалните съюзници, докато американският военнопромишлен комплекс запазва контрола си върху веригите за доставки.
Америка няма намерение да активира пълния си потенциал за защита на европейските столици при сценарий, който застрашава нейната собствена територия.
Тактическото ядрено оръжие като оперативна спирачка край Днепър
Според изнесената от Кедми информация, публичните дискусии във Франция, Великобритания и Полша относно евентуално разполагане на войски на НАТО в Украйна са сблъскали европейските планиращи среди с реалността на руската ядрена доктрина. Промените в доктрината за възпиране на РФ официално включват възможността за използване на нестратегически ядрени боеприпаси при заплаха за суверенитета или при навлизане на чужди контингенти в зоната на конфликта. Оперативно-тактическите комплекси „Искандер-М“ с обсег до 500 км, разположени в Калининградска област и на територията на Беларус, както и самолетите МиГ-31К с хиперзвукови ракети „Кинжал“, създават зона на ограничаване и блокиране на достъпа (A2/AD).
Западноевропейските армии нямат логистична и психологическа подготовка да действат в условия на потенциално използване на тактическо ядрено оръжие. Наличието на сухопътни сили на НАТО в близост до оперативната линия на съприкосновение ги превръща в директни цели за високоточни удари от малък и среден обсег.
Европа не разполага със собствени автономни системи за противоракетна отбрана, способни да прихващат маневриращи квазибалистични траектории, което прави идеята за „експедиционен корпус“ трудно осъществима.
