Двадесет и четири часа след като сирийската държавна агенция SANA разпространи официални съобщения за новия меморандум за разбирателство с Москва, руското Министерство на отбраната и Външно министерство продължават да спазват пълно мълчание. В международната политика подобно информационно вакуумно състояние рядко е плод на случайност. Обикновено то сигнализира за сложен процес на дипломатическо прегрупиране, опит за запазване на стратегически контрол при променени оперативни условия или просто липса на консенсусна версия, която да бъде представена пред вътрешната аудитория.
Официалните съобщения от страна на отдела за медии и комуникации на сирийското външно министерство, Главната пристанищна и митническа администрация и Управлението за гражданска авиация в Дамаск чертаят рамката на абсолютно нова реалност. Според изнесените данни, досегашният формат на екстериториално военно присъствие се прекратява. Двете основни средиземноморски опори на Русия — авиационната база Хмеймим и военноморската база в Тартус — преминават към нов правен статут и се превръщат в „съвместни военни учебни центрове“.
Детайли по предаването на инфраструктурата в Тартус и Латакия
Финансовите, правните и логистичните параметри на споразумението разкриват сериозно преразпределение на активите на терен. Според публикуваната от сирийските власти информация, в срок от три месеца цялата цивилна и търговска инфраструктура, която до момента се стопанисваше от руската страна, трябва да бъде окончателно предадена на правителството в Дамаск.
В пристанището Тартус това засяга пряко кей № 4, прилежащите му складови площи, сервизни хангари и съпътстващата пристанищна логистика. Новите власти в Сирия подчертават, че военната и гражданската инфраструктура ще бъдат строго разделени. Пристанището в Тартус има дълбока историческа стойност за руската стратегия: то функционира като единствената база за материално-техническо осигуряване на руския (а преди това и на съветския) военноморски флот в Средиземно море от 1971 г. насам. През 2017 г. Москва сключи с правителството на Башар ал-Асад споразумение за 49-годишен срок на безвъзмездно ползване, влагайки мащабни финансови средства в разширяването на кейовите съоръжения, драгажните работи и изграждането на специализирана отбранителна инфраструктура.
Процесът на прехвърляне вече навлезе в практическа фаза и в района на Латакия. На 9 август Управлението за гражданска авиация на Сирия официално пое контрола върху летището, обслужващо авиационната база Хмеймим, с цел подготовка за възстановяване на международните цивилни полети. На същата дата външният министър на временното правителство Асаад ал-Шейбани извърши инспекционна обиколка в Тартус и Латакия, за да се запознае на място със състоянието на имотите, чийто статут е дефиниран в новия меморандум.
Логистиката към Африка и геополитическата равносметка
През 2015 г., когато Русия започна своята военна операция в Сирия, стратегията на Москва бе насочена към постигане на широки геополитически цели с умерено използване на ресурси — осигуряване на въздушно превъзходство, разгръщане на специализирани контингенти и оказване на подкрепа за тогавашния режим в Дамаск. Освен утвърждаването на присъствието в Близкия изток обаче, базите Хмеймим и Тартус придобиха критична роля като ключови логистични възли.
През тези две точки се осъществяваше целият африкански транзит на Москва — осигуряването на транспортните коридори, ротацията на личен състав и логистичното подпомагане на руските операции в редица държави от Сахел и Централна Африка, включително Мали, Буркина Фасо, Нигер и Централноафриканската република.
Сривът на предишното управление в Дамаск и идването на власт на правителството, оглавявано от Ахмед аш-Шараа, промениха драстично оперативната среда. Изнесената информация сочи, че преговорите относно бъдещето на Хмеймим и Тартус са продължили над година и половина. От една страна, новата власт в Сирия търси международна легитимация и външноикономическа подкрепа, като същевременно се намира под сериозен натиск от страна на западните държави и регионалните фактори за пълно отстраняване на руското военно присъствие. От друга страна, Аш-Шараа нееднократно е демонстрирал стремеж към прагматизъм, отчитайки дълбоките исторически, военни и търговски връзки между двете страни.
Сирийските въоръжени сили традиционно са оборудвани със съветски и руски оръжейни системи, чиято поддръжка изисква експертен капацитет и резервни части. Освен това въпросите, свързани с продоволствената сигурност и доставките на зърно, остават от първостепенно значение за стабилността на Дамаск.
