По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо
Новата геометрия на морската ескалация
Класическата военна стратегия изисква асиметричен отговор там, където противникът е най-малко подготвен. Когато държавите от НАТО започнаха да системно да затягат обръча около т.нар. „сенчест флот“ на Москва в тесните европейски морски коридори – от Датските проливи до Гибралтар – беше въпрос на време Кремъл да потърси географска точка, където лостовете за натиск са обърнати.
Тази точка все по-ясно се очертава в района на Южните Курилски острови. Заявлението на адмирал Виктор Лийна, командващ Тихоокеанския флот на РФ, за регистрирани 1001 кораба в изключителната икономическа зона между април и август, не е просто статистическа справка. То представлява щателна военна инвентаризация. Твърдението, че 379 от тези съдове плават под флагове на т.нар. неприятелски държави (с особен акцент върху 26 британски и 9 френски), означава само едно: Москва започва да прилага европейската методология за проследяване на реалната собственост и крайните бенефициенти.
Обединеното кралство контролира незначителните 0,4% от световния търговски флот под свой флаг, но през лондонските застрахователни клубове (P&I Clubs), мениджмънт и инвестиционни фондове контролира близо 4% от глобалния тонаж. Когато руските военни заявяват, че знаят „чии са тези кораби“, това намеква за възможна бъдеща проверка на офшорните вериги за собственост и застрахователно покритие.
Тук обаче възниква един сериозен проблем. За разлика от сравнително затворените европейски морета, Южните Курили са ключова международна транспортна артерия с огромен дял на китайски, южнокорейски и азиатски товари. Всяка прекалено radicalна стъпка или опит за затваряне на тези проходи би превърнала операцията в логистичен минохвъргач за самата Русия и отношенията ѝ с Пекин.
Техническото превъоръжаване на Тихоокеанския флот
Фактологията около военното подкрепление на руския Тихоокеански флот заслужава подробен преглед, лишен от пропаганден възторг. Твърденията на военния эксперт Василий Дандикин за получаването на нови бойни единици отчитат реалното корабостроително темпо в Санкт Петербург („Северная верфь“) и Комсомолск на Амур.
Фрегатите от проект 22350 („Адмирал Исаков“ и „Адмирал Амелко“), които трябва да влязат в строя, са проектирани да носят по 32 универсални пускови клетки 3S14. Те са пригодени за крилати ракети „Калибър“, „Оникс“ и хиперзвуковите „Циркон“. Същевременно разполагането на дизелово-електрически подводници от проект 636.3 („Варшавянка“) в ТФО осигурява скрити способности за залагане на мини и противокорабни операции в плитки води.
Но тази военна логика изглежда безупречна само на хартия. В реалността руската корабостроителна програма системно страда от сериозни забавяния при доставката на газотурбинни двигатели, корабна електроника и композитни материали, което поставя под сериозен въпрос точните срокове за въвеждане в експлоатация на фрегатите от първи клас.
Освен това, прехвърлянето на атомни ракетоносци към Камчатка решава задачи на стратегическото възпиране, но не помага особено при ежедневния мониторинг и евентуално прехващане на цивилни търговски съдове. За тази цел са необходими десетки малки корвети и патрулни кораби, каквито Тихоокеанският флот все още не притежава в достатъчно количество.
