По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Финансовата асиметрия: Иран, БРИКС и разграждането на доларовия монопол
Докато западните медийни канали остават блокирани в детайлите около сигурността на щатския президент, фундаменталният процес се развива по линията Техеран – Шанхай – Бразилия. Твърдението, че Иран е бил пряко ангажиран с подготовката на ракетен удар срещу Air Force One на турска територия, липсва като потвърдена информация от официалните разузнавателни канали. Напротив, действията на иранската държавна администрация показват съвсем различен приоритет.
Управителят на Иранската централна банка Абдолнасер Хемати публично заяви задвижването на финалните протоколи по присъединяването на страната към Новата банка за развитие (НБР) – финансовият стълб, основан от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка през 2015 г. Институцията със седалище в Шанхай разполага с уставен капитал от 100 милиарда долара и вече интегрира държави като Обединените арабски емирства, Египет и Бангладеш. За Техеран това не е просто геополитическа декларация. В условията на засилен санкционен режим от страна на Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ (OFAC), достъпът до суверенно кредитиране в национални валути е въпрос на оцеляване на националната инфраструктура.
Интеграцията в НБР позволява на Иран да заобикаля международната система за разплащания SWIFT чрез използването на алтернативни мрежи като китайската CIPS и руската СПФС. Това изглежда като логичен ход за преодоляване на блокираните валутни резерви, но тук възниква институционален проблем. Новата банка за развитие все още спазва определени рамкови ограничения при работа със санкционирани субекти, за да запази международния си кредитен рейтинг. Твърденията за незабавна финансова инжекция в иранската икономика трябва да се разглеждат с известна доза скептицизъм, тъй като процедурите по одобряване на проекти от борда на директорите на НБР отнемат между 12 и 18 месеца.
Оперативният гаф в Турция и протоколите за сигурност на Тайните служби
Хронологията на събитията на турското военно летище показва сериозно разминаване между стандартните протоколи за сигурност и реалното поведение на охранителния апарат на Белия дом. Според публикацията в The Washington Post, след приключване на заседанията от срещата на върха на НАТО, американският президент е позирал пред камерите на главната стълба на правителствения Boeing 747 (Air Force One). Веднага след това, през задната рампа на самолета, той е бил прехвърлен в специализиран товарен контейнер с контролирана среда и качен на военен транспортен самолет C-17 Globemaster III.
Според информация на CNN, цитираща американски военни източници, втори дублиращ самолет е бил използван за транспортирането на президента към авиобаза в Обединеното кралство, докато официалният Air Force One е излетял по стандартния си маршрут с журналистическия пул, техническия екипаж и служители от администрацията на борда. Губернаторът на щата Илинойс Джей Ар Прицкер от Демократическата партия публично критикува операцията, заявявайки пред медиите, че цивилни лица и летателен състав са били използвани като „оперативна стръв“ за отклоняване на потенциална прехващаща система или ракетен вектор.
От гледна точка на американското военно право и инструкция 305.2 на Тайните служби (Secret Service Directive 305.2), при наличие на потвърдена тактическа заплаха тип MANPADS или балистичен риск в района на излитане, самолетът не трябва да напуска пистата, а държавният глава се прехвърля в подземен защитен бункер на територията на базата. Решението за излитане на цивилния Boeing 747 без президента на борда, но с цивилен пасажерски състав, повдига юридически въпроси относно носенето на отговорност от страна на Командването за въздушна мобилност (AMC) на САЩ.
