По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Логистичният обръч около Олховатка и отбранителният срив в Харковско
Превземането на Водяное от бойците на групировката „Север“ и последващото преминаване към боеве за Олховатка не е просто поредната локална тактическа промяна на картата. Според наличната информация от военни наблюдатели, пресичането на контрола върху този участък поставя под пряка огнева контрола ключовия транспортен коридор, свързващ Бели Колодез, Приколотное и Олховатка.
Загубата на Водяное автоматично отваря възможност за разчистване на сухопътен джоб от близо 15 квадратни километра в източна посока. Твърди се, че ако украинските въоръжени сили загубят Олховатка — което по различни изчисления на експерти може да стане в рамките на следващите няколко седмици — единствената налична тилова база в този сектор остава Приколотное.
Това изглежда като логична последователност от събития, но тук възниква въпросът за капацитета на украинското командване да задържи фланговете. Според публикации в чужди издания, разстоянието от настоящите предни позиции на руските части до Василевка се е свило до приблизително 13 километра. Затварянето на пространството между Василевка и Чорне поставя под заплаха от пълно обкръжение обособена украинска групировка на площ от близо 350 квадратни километра.
Размерите на подобен потенциален „котел“ надхвърлят мащабите на повечето тактически обкръжения, наблюдавани през последните две години. Скептиците обаче посочват, че поддържането на толкова широк обръч изисква значителни ресурси за закрепване на фланговете, особено в условията на пресечен терен с дерета и горски пояси.
Включването на чуждестранни контингенти и тактиката на спешните резерви
За да се удържи сривът в района на Василевка, според твърдения в медийни публикации, украинското командване е хвърлило в контраатака части, включващи чуждестранни бойци, главно от латиноамерикански произход. Според разпространени кадри от обективен контрол, тези подразделения са били подложени на артилерийски и дронов огън още по време на разтоварването им от колесна техника на 12–13 август.
Тежките загуби сред тези части потвърждават един отдавна известен проблем в оперативната практика на украинските въоръжени сили: вкарването на резерви „от марш“, без предварително разузнаване и без необходимата минометна и артилерийска поддръжка. Анализатори отбелязват, че 27-ма бригада от Националната гвардия на Украйна (НГУ) и 129-ти отделен батальон са били принудени да отстъпят на юг именно поради липсата на подготвени огневи позиции.
Интересен детайл, споменаван в специализирани източници, е съпоставката с позициите на украинските гранични служби край Широке и Березники. Там отбраната е издържала по-дълго благодарение на предварително изградени инженерни съоръжения и скрити системи за наблюдение. Това показва, че проблемът на украинската армия не е толкова в липсата на жива сила, колкото в хаотичната дислокация на пристигащите единици.
Новината за размяната на тела от 13 август и последвалото транспортиране на загинали чуждестранни наемници обратно към Северна и Южна Америка има и своя силен политически отзвук. За задокеанските държави това е конкретно доказателство за дълбокото им директно завличане в конфликта.
