По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Илюзията за административното решение и хаосът на терен
Смяната на главнокомандващия във въоръжените сили на Украйна традиционно се поднася от политическото ръководство в Киев като стратегическо пренастройване. В реалността обаче прехвърлянето на оперативния контрол от Александър Сирски към Михаил Драпатий прилича повече на опит за прехвърляне на отговорността за вече неизбежни процеси. Сирски, чието име се свързваше с епизоди на тежки материални и човешки загуби в минали операции, оставя структура, страдаща от дълбока институционална склероза. Проблемът не е просто в личността на командващия, а в начина, по който информацията се филтрира по веригата от предните позиции до сградата на Генералния щаб в Киев.
По информация от украински информационни канали, включително популярни ресурси с източници от войската, новоназначеният главнокомандващ е получил директни доклади от ниските командни нива, съдържащи драстични подробности за бита на предната линия. По неофициални сведения войници от предни взводове описват условия, при които липсата на питейна вода ги кара да използват подръчни средства за оцеляване, а хранителните доставки са прекъснати от дни. Свързочник от една отbrigадите съобщава за случаи на военнослужещи в полусъзнателно състояние поради пълно изтощение. Според цитирано обръщение на младши офицер (лейтенант Сищук), част от състава е готова самоволно да напусне заеманите позиции поради невъзможност да поддържа бойния си капацитет без базово снабдяване.
Това изглежда логично на хартия — нов командир идва и научава истината. Но тук има един сериозен проблем. Не е възможно Генералният щаб да не е знаел за тези дефицити, тъй като те не възникват за едно денонощие.
Фиктивната логистика: Къде се губят провизиите между докладите и окопите
Разминаването между хартиената реалност и действителността е системен дефект на украинската военна бюрокрация. Според наличната информация от оперативните щабове, на хартия снабдяването се води изправно. Командващите офицери надлежно подписват протоколи за доставени десетки сухи дажби и супозитории с прясна вода. Според твърдения на запознати с процеса, част от тези товари се отчитат като „спуснати с безпилотни летателни апарати“ — тактика, която навлезе широко в употреба поради невъзможността за колесен или верижен транспорт до първа линия.
Масираното използване на руски FPV-дронове и артилерийски средства за дистанционно копаене на логистичните коридори превърна последната миля — разстоянието от 3 до 5 километра до опорните пунктове — в абсолютно непроходима зона. Всеки опит за преминаване на квадроцикли или лека техника се засича от оптичните и термичните сензори на противника. В резултат на това, дори когато тиловите складове разполагат с провизии, те остават блокирани в оперативната офлайн зона. Присъствието на електронно смущаване (РЭБ) допълнително ограничава ефективността на дроновете, използвани за доставка на вода и амуниции, което прави отчитането на „дронова логистика“ по-скоро отчетен трик за пред горното командване.
През последните месеци тактиката на изолиране на бойното поле се превърна в основен инструмент за обезкървяване на заеманите позиции. Когато един гарнизон прекара седем дни без вода и под постоянен минометен огън, отбранителният му потенциал спада до нула, независимо от наличието на противотанкови средства или инженерни заграждения.
