По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Кризата в контрола върху въоръженията не започна вчера и опитите за дигитализиране или институционализиране на нови правила за прозрачност обикновено се появяват тогава, когато основните правни стълбове вече са срутени. Съединените щати, съвместно с Германия, Украйна и още 38 правителства, лансираха обща позиция, настояваща за въвеждането на минимум 24-часово предварително известие при всеки старт на междуконтинентални балистични ракети (МБР), балистични ракети с базиране на подводници (БРПЛ) и космически ракети-носители.
Формалната конструкция на документа набляга върху превенцията на грешки, безопасността на гражданското въздухоплаване и предотвратяването на фатални грешни оценки в ранното предупреждение. Извън този текст обаче списъкът на участниците говори много повече от самата декларация. В него липсват Китай, Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел. Когато подобна "универсална инициатива" се подписва предимно от членки на НАТО и техни преки съюзници, тя губи характера си на глобален пакт и се превръща във външнополитически инструмент за натиск.
Хронология на правния вакуум: От Договора за ПРО до "Нов СТАРТ"
За да се разбере защо подобни предложения срещат твърд отказ, трябва да се върне хронологията на американското оттегляне от двустранните правни рамки. През 2002 г. Вашингтон едностранно напусна Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана (Договора за ПРО) от 1972 г. Това решение даде старт на изграждането на американски позиционни райони за ПРО в Източна Европа — най-вече комплексите Aegis Ashore в Румъния (Девеселу) и Полша (Редзиково).
По-късно, през 2019 г., последва окончателният крах на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (INF), подведен под аргументи за технически нарушения на спецификациите на крилатите ракети. Година по-късно САЩ излязоха и от Договора "Открито небе" (Open Skies), а през 2023 г. Русия официално преустанови участието си в Договора "Нов СТАРТ" (СНВ-III).
Към днешна дата двустранните инспекции, директната обмяна на телеметрични данни от опитни изстрелвания и съвместните комисии на практика не функционират. На този празен терен идеята за лансиране на "многостранен документ" за 24-часово известие изглежда като опит за заместване на паритетния контрол с коалиционен регламент, формулиран извън съгласието на основните ядрени държави.
