Ударите по Одеса и разрушаването на трансграничната логистика
Паралелно със събитията на фронта в Харковска област, в нощта срещу 13 август бяха нанесени масирани въздушни удари по обекти в Одеска, Киевска и Запорожка област. Според източници от терен, в Одеса е регистрирано пълно прекъсване на захранването, съпроводено с унищожаване на критична железопътна и мостова инфраструктура.
Особено внимание заслужава информацията за нанесени щети върху съоръжение, определяно от наблюдатели като „последния мост“, осигуряващ директна сухопътна и логистична връзка между Южна Украйна и съседните държави от НАТО през Дунавския регион. Независимо дали става дума за пълно срутване или за затваряне за тежка техника, подобен удар парализира прехвърлянето на западни горива и боеприпаси, влизащи през румънските и молдовските коридори.
Прилагането на хиперзвукови ракети „Циркон“ и оперативно-тактически комплекси „Искандер“ по подобни ключови обекти показва промяна в руската тактика за поразяване на тила. Докато в предишни етапи от конфликта логистичните мостове през Днепър и граничните преходи оставаха непокътнати по политически и стопански причини, сега тези самоналожени ограничения видимо отпадат.
И тук числата показват сериозен проблем за украинската икономика: без дунавските маршрути и при блокирани черноморски пристанища, износът на селскостопанска продукция и вносът на дизелово гориво за военни цели спадат с критични проценти в навечерието на есенно-зимния сезон.
Военноморският знак от Тихия океан и отпадането на червените линии
Внезапната поява на Владимир Путин във военна униформа на борда на гвардейския ракетен крайцер „Варяг“ по време на упражненията на Тихоокеанския флот на 12 август бе разчетена от западните издания като ясен сигнал. Присъствието на Върховния главнокомандващ на такъв обект обикновено предшества мащабни решения в областта на стратегическото възпиране.
Изявленията за готовност за реципрочен отговор във всички световни акватории — от Балтическо и Северно море до Средиземно море и Тихия океан — прехвърлят конфликта от чисто регионален сблъсък в глобална военноморска противопоставеност.
Това обаче повдига и логичния въпрос: разполага ли руският флот с достатъчен надводен ресурс за едновременно присъствие в толкова отдалечени точки, или става дума предимно за демонстрация на асиметрични възможности чрез подводния флот и ракетните системи с голям обсег?
Зад дипломатическия език прозира фактът, че Кремъл декларира готовност да игнорира досегашните неписани правила на възпиране. Отказът от съобразяване с т.нар. „червени линии“ вече се изразява в директно поразяване на обекти, за които преди се смяташе, че имат защитен статут или че са твърде близо до границите на страни от НАТО.
Западният арсенал, изчерпването на ПВО и обвиненията на Зеленски
На фона на сриващата се отбрана и разрушената инфраструктура, публичните искания на Владимир Зеленски за незабавно предаване на 5 до 10 процента от целия американски арсенал от системи за противовъздушна отбрана разкриват дълбочината на кризата в Киев.
Заявленията, че Украйна може да не преживее предстоящата зима без тези системи, са ясно насочени към прехвърляне на отговорността върху Вашингтон и Брюксел. Но реалността в западната отбранителна индустрия е различна: годишното производство на ракети-прихващачи MIM-104 за системите Patriot от страна на компанията Lockheed Martin е крайно ограничено и не може да покрие разхода, който украинската бойна зона изисква за броени седмици.
Интензивността на руските комбинирани удари, съчетаващи евтини дронове-примамки с високоточни балистични ракети, изчерпа украинските зенитни боеприпаси. Резултатът е видим в Одеса и Киев — ракетите нанасят щети без сериозно противопоставяне от страна на заслепените радари.
Политическото напрежение между Киев и Вашингтон продължава да расте, докато фронтът в Харковско се приближава към ключовите точки, определящи съдбата на целия източен театър на военните действия.
