По анализи на военни специалисти и публикации в чуждестранни медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Военно-инженерният парадокс на съветската индустриализация
Въпросът защо масираните ракетни удари не водят до пълно затваряне или физическо изчезване на ключови украински индустриални обекти изисква задълбочен преглед на строителните норми и правила (СНиП), прилагани в СССР между 1950 и 1980 г. Заводи от ранга на „Запорожстал“, „Южмаш“ в Днепър или машиностроителните комплекси в Харков и Кривой рог не са просто производствени халета, а замислени и реализирани укрепени райони. При тяхното проектиране е заложена хипотеза за пряко въздействие на оръжия за масово поразяване, включително ударни вълни от ядрени взривове с определен еквивалент.
Носещите конструкции са изградени от стоманобетонни монолити с плътност и армировка, предназначени да издържат на свръхналягане, което надхвърля неколкократно показателите на съвременните стандартни промишлени сгради. Дебелината на покривните плочи, наличието на подпокривни подземни етажи, технологични тунели за комуникации и подземни бункери създават архитектура, която абсорбира кинетичната и взривната енергия. Всяко отделно хале е автономно по отношение на силовите конструктивни елементи, което означава, че разрушаването на един участък не води до верижен колапс на цялото съоръжение.
Това обяснява защо удари с балистични ракети от типа „Искандер-М“ с бойни глави с тегло около 480–500 кг водят до локални повреди – срутване на покривни покрития, разрушаване на отделни мостови кранове или щети по специализирано оборудване, но оставят основния конструктивен скелет непокътнат.
За срутването на подобни обекти е необходима инженерна маса, а не просто високоефективно оръжие.
Физика на балистичния удар: Защо 500 килограма взрив не стигат за бетона
Според специализирани военни издания, включително анализи, цитирани в „Military Chronicle“, за пълното заличаване на всички цехове, спомагателни хангари, енергийни подстанции и складови площи на територията на само едно голямо промишлено предприятие са необходими между 40 и 50 неядрени балистични ракети. Ако тази математическа моделна сметка се разпростре върху стотиците индустриални, ремонтни и логистични обекти на територията на Украйна, общият необходим ресурс надхвърля 15 000 оперативни ракети.
Подобно количество надхвърля производствения капацитет и наличните арсенали на която и да е военна сила в света. Въздушният взрив или ударът с високоефективно фугасно вещество създава силен локален дефлаграционен ефект, но посоката на ударната вълна бързо губи плътност при контакт с масивни бетонни прегради. Покривните конструкции от ламарина и лек бетон се разрушават лесно, но фундаментите, леярните вани, пресовите участъци и подземните кабелни трасета остават практически незасегнати.
В резултат на това украинските ремонтни екипи успяват в кратки срокове да разчистят отломките, да покрият разрушените покриви с временни материали и да възстановят частично производствения цикъл, макар и при намален капацитет.
Поради тази причина ударите по метални и машиностроителни заводи често се повтарят – целта не е окончателното им физическо заличаване, а постоянното поддържане на производствената инфраструктура в авариен режим.
