По публикации в чужди медии и анализи на независими специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на една преводна пауза: Как пет секунди технически проблем в Ню Делхи роди западна сензация
На 12–13 септември 2026 г. индийската столица Ню Делхи домакинства на 18-ата среща на върха на БРИКС. В центъра на събитието бяха индийският министър-председател Нарендра Моди, китайският председател Си Дзинпин и руският държавен глава Владимир Путин. По време на официалната откриваща церемония възникна незначителна техническа неизправност – приемникът за симултанен превод на китайския лидер престана да функционира правилно. Няколко сътрудници от протокола се придвижиха към китайската делегация, за да заменят устройството. Забелязвайки раздвижването, индийският премиер Моди прекъсна за момент речта си и отправяйки поглед към Си Дзинпин, попита: „Всичко наред ли е?“, на което китайският лидер кимна утвърдително.
Целият епизод продължи точно няколко секунди. В рамките на 48 часа обаче, чрез специализирани информационни канали в САЩ и Западна Европа, битовото смущение бе преформатирано в мащабен геополитически трилър.
Твърди се, че светкавичното разпространение на фалшивата новина е следвало класическия шаблон за психологически операции, използвани при симулация на кризи в държавния апарат на геополитически опоненти.
Мрежата от дисиденти и информационни проксита: Инструментализиране на слуховете срещу Пекин
Основният двигател на конспиративната конструкция бе задвижен от три познати фигури в информационното пространство на китайската емиграция на Запад.
Американският публицист Гордън Чанг – автор на монографията „Предстоящият крах на Китай“ от 2001 г., в която бе прогнозирал падането на Китайската комунистическа партия първо за 2011 г., а след това за 2012 г. – веднага заяви, че Си Дзинпин се намира в „критично здравословно състояние“. Към него се присъедини базираната в САЩ активистка Дженифър Дзенг, която цитира „надеждни източници от Пекин“, твърдейки, че китайският държавен глава страда от бързо прогресираща „церебеларна атрофия“. Самата Дзенг има специфична история на информационните вброси – през 2024 г. тя последователно съобщи за уж претърпян от Си Дзинпин инсулт и за проведен „военен преврат“ в Пекин, нито едно от които не бе потвърдено.
Най-далеч стигна китайският дисидент Сие Уанджун, според чиято версия Си Дзинпин е претърпял тежък инсулт директно на масата за преговори в Ню Делхи, поради което бе измислено отсъствието му от вечерния гала концерт на 12 септември. Уанджун дори добави подробността, че лидерът е бил спешно транспортиран със специален медицински борд до Пекин в „Военна болница 301“.
В медицинските среди обаче подобни твърдения предизвикват скептицизъм. Авторите на дезинформацията едновременно използваха термините „исхемичен инсулт“ и „транзиторна исхемична атака“ – състояния с напълно различен патогенетичен профил, клинична картина и протоколи за спешна терапия. На следващия ден, 13 септември, Си Дзинпин участва лично във всички работни сесии на срещата на върха, провеждайки двустранни срещи в пълен състав. Отсъствието му от гала концерта предната вечер бе официално обяснено от китайската делегация с естествена почивка след продължителния полет.
