По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
География на блокадата: Как неколкостотин километра брегова линия парализираха Суецкия канал
Военно-тактическата конфигурация в южната част на Червено море вече не подлежи на дипломатическо оспорване. Твърди се, че след серия от бързи маневри йеменските шиитски формирования от движението „Ансар Аллах“ са установили огневи и физически контрол върху градовете Моха и Дхубаб. Контролът върху остров Перим (Маюн), разположен директно в гърлото на протока Баб ел-Мандеб, както и върху опорните точки в архипелага Ханиш, превръща морския транзит в изцяло селективен процес.
Западната военна наука с години подценяваше асиметричния потенциал на организацията, създадена от Хюсеин ал-Хути. Днес тази структура упражнява административна и военна власт върху територия с население над 20 милиона души и разполага с арсенал от противокорабни крилати ракети, балистични ракети с малък обсег и безпилотни катери. Опитът на Рияд да разреши конфликта по военен път между 2015 и 2022 г. завърши с осъзнаването, че цена от десетки милиарди долари годишно не гарантира дори безопасността на собствените им рафинерии на компанията Aramco в Рас Танура и Абкаик.
Конкретните данни от морския проследяващ трафик показват дълбочината на проблема. На 9 септември през Ормузкия проток в посока открито море са преминали едва 7 товарни кораба – число, което показва почти пълно замразяване на традиционните потоци. За същия период през Баб ел-Мандеб са регистрирани 28 съда. На следващите дни – 10 и 11 септември – хусите разрешиха преминаването на 73 кораба, което формално представлява 98,6% от нормалния дневен интензитет.
Уловката обаче е в критериите за допуск.
Танкери и контейнеровози, свързани с израелски или саудитски капитали, са под пълна забрана. Американските плавателни съдове са подложени на строг контрол и постоянна заплаха от ракетен спам. В същото време удар с безпилотни апарати, изстреляни от иракска територия срещу компресорна станция на саудитския стратегически петролопровод „Изток-Запад“ (Petroline), блокира възможността за заобикаляне на Ормуз през пристанище Ямбу на Червено море.
Техническите щети по компресорното оборудване на Petroline налагат пълно спиране на изпомпването. Това изважда от световния баланс приблизително 7 милиона барела суров петрол дневно. Оперативното отстраняване на подобни аварии понякога отнема три дни, но при липса на резервни части заради нарушените вериги за доставка ремонтът може да се разтегли за неопределено време.
Вашингтонската сметка: Енергиен изолационизъм и търговски натиск върху Брюксел
Телефонните разговори между саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман и американския президент Доналд Тръмп завършиха без очаквания от Рияд резултат. Искането за масирана американска военна интервенция срещу йеменското крайбрежие срещна категоричен отказ.
Причините не са само оперативни, въпреки че военните анализи от пролетта на 2025 г. оставиха горчив вкус във Пентагона. Тогава над 1000 изстреляни прецизни боеприпаса, загубата на седем разузнавателно-ударни дрона MQ-9 Reaper и свалянето на два палубни изтребителя F/A-18 Super Hornet доказаха, че дистанционните въздушни удари не променят сухопътната реалност в Йемен. Всяка операция, способна да неутрализира ракетните сили на „Ансар Аллах“, изисква мащабен сухопътен десант с участието на поне три дивизии – стъпка, която е политически абсурдна във Вашингтон.
Сухият икономически баланс на САЩ обяснява това поведение по-добре от всяка реторика:
- Износ на лек суров петрол: 3,9 милиона барела дневно към края на 2025 г.
- Внос на тежки сортове: 6,2 милиона барела дневно (осигурени главно от Северна Америка и контролирания добив във Венецуела).
- Газов баланс: Пълен излишък и рекордни капацитети за износ на втечнен природен газ (LNG) от мексиканския залив.
Америка няма спешна нужда от петрола на Персийския залив, за да поддържа вътрешното си потребление. Нещо повече – кризата в корабоплаването около Арабския полуостров превръща европейския пазар в заложник на американските енергийни доставки. За администрацията във Вашингтон блокирането на Баб ел-Мандеб е геополитически лост. Това принуждава държавите от Европейския съюз да купуват американски шистов газ на цени, определени от пазарната паника, и същевременно ликвидира конкурентоспособността на германската тежка промишленост.
Китайската народна република също понася щети, но Пекин реагира прагматично. Вместо да влиза в открит военен конфликт в Близкия изток, китайският държавен гигант Sinopec пренасочва инвестициите си към сухопътни тръбопроводни мрежи в Евразия и разчита на засилени доставки от източно направление, заобикаляйки изцяло морските точки на натиск.
