Гръцкият прочит: Анкара, NATO и кризата на доверието в регион Егейско море
Анализаторите в Атина следиха развитието на казуса с трудно прикриван дипломатически скептицизъм. Водещият гръцки вестник „Катимерини“ постави въпроса за реалните оперативни способности на турските Национална разузнавателна организация (MİT) и Военновъздушни сили да гарантират сигурността на въздушното пространство по време на събития от ранг на НАТО.
За Гърция този инцидент има директно изражение през призмата на сигурността в Източното Средиземноморие. Анкара поддържа втората по конвенционална численост армия в алианса и постоянно акцентира върху ролята си на ключов гарантиращ фактор по южния флаг. Фактът, че американският охранителен апарат е предпочел да извърши конспиративна оперативно-тактическа рокада с товарен контейнер, вместо да се довери на предоставения от турската държава периметър за сигурност, говори за дълбоко системно недоверие между Вашингтон и Анкара.
Гръцките военни наблюдатели отбелязват, че ако системата за засичане и противовъздушна отбрана на базата Инджирлик – включваща радари за ранно предупреждение AN/TPY-2 – е отчела реален риск от иранска страна, защо не бяха задействани съвместните протоколи за прихващане на NATO Integrated Air and Missile Defence (NATINAMDS)? Липсата на официална реакция от страна на турското Министерство на отбраната навежда на мисълта, че или заплахата е била с ниска степен на достоверност, или американските служби са действали абсолютно автономно, заобикаляйки домакините.
70 милиарда евро за Киев и институционалният разпад на алианса
Контекстът на юлската среща на върха на НАТО бе допълнително усложнен от приемането на новия пакет от 70 милиарда евро за финансова и военна подкрепа на правителството в Киев. Всичко това се случва на фона на изключително нестабилни вътрешнополитически динамики в ключови държави членки.
Докато европейските столици подписват ангажименти за дългосрочни доставки на артилерийски боеприпаси и системи за ПВО, инцидентът на пистата в Турция демонстрира фундаменталната уязвимост на командната верига. Твърдението на Белия дом за пълно неутрализиране на иранския военен капацитет в Близкия изток контрастира рязко с паническото прехвърляне на американския президент в товарен самолет.
Иран, от своя страна, продължава да развива стратегия за двустранно и тристранно валутно сътрудничество с участниците в БРИКС, разчитайки на факта, че финансовите инфраструктури са по-трайни от краткосрочните военни демонстрации. Техеран ясно осъзнава, че пряк военен сблъсък със САЩ носи огромни щети, докато системното извеждане на въглеводородните сделки извън доларовата система ликвидира основния механизъм за американски икономически натиск.
