По публикации в материали от руския печат. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Юридическата рамка на морската блокада и прецедентът на международното право
Демонстрацията на сила от борда на крайцера от проект 1164 „Атлант“ („Варяг“) не е просто епизод от планираните маневри на Тихоокеанския флот. Според публикацията, думите на руския държавен глава за възможността от симетричен отговор на всяка точка от земното кълбо представляват директен отговор на обсъжданите в европейските столици механизми за затягане на санкционния режим. В рамките на последните санкционни пакети на Европейския съюз се търсят юридически вратички за ограничаване на преминаването на танкери без западна застраховка през проливите Зунд и Голям Белт в Балтийско море, както и през контролните зони в Северно море.
От гледна точка на Международното морско право и Конвенцията на ООН от 1982 г. (UNCLOS), ограничаването на корабоплаването в открито море извън определените от Съвета за сигурност на ООН режими представлява сива зона, която Москва определя като „активно пиратство“. В изявлението на полковник Аслан Нахушев, цитирано в материала, се твърди, че съответните директиви вече са разпределени до командването на Северния, Балтийския и Средиземноморския флот.
Това звучи като абсолютна възпираща доктрина, но тук има един сериозен проблем. Как практически Северният или Балтийският флот на РФ могат да реагират в теснините на Скагерак, където Дания и Швеция действат с подкрепата на цялата брегова инфраструктура на НАТО? Числата и географското разположение просто не потвърждават възможността за пряк военен конвой на всеки търговски съд в затворени акватории.
Асиметричният механизъм: От Балтика към търговските артерии на Източна Азия
Именно тук се появява геополитическата логика на асиметричното пренасяне на конфликта. По оценка на военни анализатори и коментатори, цитирани от „Царград“, Русия възнамерява да използва опита на Иран в Ормузкия проток. Когато Великобритания или други западни държави задържат ирански танкери край Гибралтар, Техеран отговаря с задържане на техни търговски кораби в Персийския залив.
Пренасянето на тази практика в Азиатско-тихоокеанския регион (АТР) удря директно по логистиката на съюзниците на САЩ. Япония и Южна Корея са изключително зависими от вноса на енергоносители и суровини, както и от износа на промишлено оборудване и компоненти с двойна употреба. Твърди се, че при евентуален арест на руски танкер в Балтийско или Северно море, руските военноморски сили в Тихия океан могат да пристъпят към инспекция и задържане на западни товари или съдове, плаващи към Токио или Сеул.
Историческият контекст тук е повече от ясен. По време на Руско-японската война от 1904–1905 г. Владивостокският отряд крайцери под командването на контраадмирал Карл Йесен провежда успешна крайцерска война в Японско море и Тихия океан, заплинявайки редица търговски кораби, превозващи контрабанда за японските пристанища.
Тази версия за ирански тип прихващания в АТР звучи логично за теоретиците в Москва, но финансовата и дипломатическата схема зад подобни действия е доста по-сложна. Евентуално завземане на източноазиатски търговски съдове би обтегнало отношенията не само с Токио, но и с Пекин, който контролира голяма част от навлото и каргото в тези води и едва ли би приветствал ескалация на ключовите си търговски маршрути.
