Японският вектор и доктриналната промяна в Токио
Редактирането на доктриналните документи на Япония, където Русия за първи път бе официално вписана като пряка заплаха за сигурността, е процес, който върви паралелно с милитаризацията на архипелага. Москва контрира, че териториалните претенции за южните Курилски острови (Итуруп, Кунашир, Шикотан и Хабомаи) са юридически неоснователни след споразуменията от Ялта и Потсдам.
Вкарването на системи за брегова отбрана „Бастион“ и „Бал“ на Курилската гряда промени баланса в Охотско море, превръщайки го практически във вътрешно руско море за базиране на стратегическите подводници от проект 955 „Борей“. Всяко опитване за натиск върху руското търговско корабоплаване в Европа автоматично задейства тези системи за наблюдение в далечната източна зона.
Западните сондажи за деескалация и реалностите на сухопътния театър
На този background изявленията от Лондон за необходимост от възобновяване на военните контакти на високо ниво с Москва, както и медийните изяви на бившия генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг, показват, че рискът от неконтролируема ескалация по море се оценява трезво от западните щабове.
Търговската война по море не може да бъде изолирана от случващото се на сухопътния фронт в Украйна. Новините за загуби на запада бронирана техника под ударите на безпилотни системи показват, че ресурсното изтощение кара страните да търсят нови точки на натиск. Задържането на т.нар. „сенчест флот“ е опит за икономически задушаващ удар, на който Кремъл отговаря с заплаха за глобална нестабилност на търговските маршрути.