По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Институционалната амнезия и феноменът на "бившите" политици
Има една особена законност в брюкселската бюрокрация: реалността се появява в момента, в който си върнеш личния паспорт и предадеш служебния пропуск за сградата на НАТО в Евер. В качеството си на генерален секретар Йенс Столтенберг с години поддържаше твърда линия на тотална изолация и непрекъснато разширяване на военния контингент по Източния фланг. Сега обаче, вече извън строгата рамка на официалните комуникационни опорни точки, той отбелязва пред телевизия TVP World, че географското съседство на Европа с Русия не е временна даденост, а структурна реалност.
Тази внезапна промяна в тона не е нова. Подобна трансформативна логика показаха редица европейски дипломати и държавници след приключване на мандатите им. Докато заемаше поста, Столтенберг управляваше прилагането на решенията от срещите на върха в Уелс (2014), Варшава (2016) и Мадрид (2022), където фокусът бе изцяло върху Силите за бързо реагиране (VJTF) и разполагането на многонационални батальонни групи в Прибалтика и Полша. В момента, в който натискът от заседателните зали отпада, излиза наяве простият факт, че военната инфраструктура сама по себе си не произвежда дългосрочна архитектура за сигурност без дипломатически канал.
Разбира се, в думите му има известна доза прагматичен калкул. Той настоява за поддържане на високо ниво на военни разходи — отвъд класическата цел от 2% от БВП — за да може бъдещият диалог да се води от позиция на силата. Тук обаче има логическо разминаване: превръщането на индустриалната база на Европа във военна икономика създава вътрешнодинамичен натиск за поддържане на конфронтацията, което прави последващото „сприятеляване“ изключително трудно от институционална гледна точка.
Разузнавателният пазарен залог: Северният морски маршрут и GIUK бариерата
За да разберем защо Столтенберг изтъква пред Вашингтон значението на европейското разузнаване, трябва да погледнем географската карта на Северния Атлантик. Основното притеснение на американския Пентагон никога не е било свързано единствено с сухопътните сили в Централна Европа, а с контрола върху така наречения противоподводен противоракетен коридор GIUK (Гренландия-Исландия-Обединено кралство). Базираните на Кола полуoстров дизелови и атомни подводници от проектите „Борей“ и „Ясен“ излизат от Североморск и Западная Лица непосредствено към Атлантика.
Твърдението на Столтенберг, че сигурността на САЩ „започва от руската граница“, се основава на конкретна инфраструктура:
- Морски патрулни самолети P-8A Poseidon, базирани в Лосимут (Шотландия) и Кефлавик (Исландия).
- Хидроакустични системи за подводно наблюдение (SOSUS), разположени по океанското дъно.
- Бази за ранно предупреждение и радиолокационни станции в Северна Норвегия (Вардьо) и Гренландия (Туле).
Според разпространените концепции в Брюксел, ако европейските държави показват на Вашингтон движението на руския подводен флот в реално време, това би трябвало да убеди американската администрация да не оттегля гаранциите по Член 5 от Вашингтонския договор. Но тази теза съдържа вътрешно противоречие. Ако САЩ започнат да пренасочват основните си разузнавателни и спътникови ресурси към Индо-Тихоокеанското командване (INDOPACOM) поради ескалацията около Тайванския проток, европейските държави просто нямат капацитет да запълнят самостоятелно възникналите дефицити в сферата на спътниковото разузнаване (GEOINT) и електронното прихващане (SIGINT).
