По публикация на Рубен Стюарт. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Мифът за светкавичното въздушно превъзходство
Десетилетия наред западното военно планиране се крепеше върху една фундаментална аксиома: пълно потискане на противниковата противовъздушна отбрана (SEAD/DEAD), бързо овладяване на небето и последваща светкавична сухопътна операция. Събитията от последните години в Източна Европа, както и епизодите в Черно море и Близкия изток, радикално пренаредиха тези математически модели. Оказва се, че когато срещу себе си имаш не монолитна, а силно разпределена, мрежова отбранителна система, стандартният алгоритъм за постигане на пълно въздушно господство просто спира да работи.
В анализ на експерта по сухопътни боеве Рубен Стюарт, публикуван от Международния институт за стратегически изследвания (IISS), се посочва, че Северноатлантическият алианс е изправен пред невиждана оперативна блокада в Балтийския регион. Твърди се, че дори теоретичното превъзходство във въздуха или по море не гарантира автоматично свобода на маньовъра на терена. Опитът от употребата на евтини безпилотни апарати, мобилни группы за радиоелектронна борба (РЕБ) и разпръснати ракетни комплекси показва, че унищожаването на отделни радари или командни пунктове вече не срива цялостната отбрана. Тя се адаптира в реално време.
Това променя всичко.
Географската примка и жп релсите с два различни стандарта
Географията на Балтийския театър на военните действия е неумолима. Над 56% от територията на Естония, Латвия и Литва се намира на по-малко от 100 километра от руската и беларуската граница. В случай на ескалация, целият този регион попада в обсега на оперативната тактическа авиация, артилерийските системи с голям обсег и балистичните ракети.
Но истинският проблем за военните логистици не е само разстоянието, а инфраструктурната теснина. Транспортната мрежа на балтийските държави се състои от шепа основни магистрали и мостове, всеки от които е предварително прицелен от разузнавателно-ударните комплекси. Да вземем железопътната инфраструктура. В по-голямата си част тя все още използва широкия междурелсов стандарт от 1520 мм, докато в Полша и Западна Европа стандартът е 1435 мм. Проектът Rail Baltica, проектиран точно с цел да осигури бърз пренос на войски с европейско междурелсие, с години се сблъсква с финансови забавяния и логистични тапи. На гара Моцкава край полско-литовската граница товарните композиции трябва да сменят талигите си или да претоварват техниката — процедура, която при бойни условия превръща всеки ешелон в статична мишена.
Сувалкският пролом — тази 65-километрова сухопътна ивица между Калининградска област и Беларус — отдавна се сочеше като ахилесова пета. Но новите анализи сочат, че той не трябва физически да бъде превземан с танкови клинове, за да бъде парализиран. Достатъчно е да бъде поставен под постоянен дистанционен натиск.
