По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на логистичния нокаут: Търговската мрежа под удар
Ударите срещу украинските дистрибуторски и логистични центрове през последните седмици разкриват промяна в тактиката за поразяване на тиловата инфраструктура. Докато в началото на конфликта основни цели бяха предимно военни складове и горивни бази, в момента се наблюдава последователно унищожаване на обекти, използвани за гражданско снабдяване и складиране на стоки за широко потребление. Унищожаването на съоръжения, управлявани от компании като Fozzy Group, „Нова Поща“, „Епицентър“ и „Розетка“, парализира веригите за доставки около столицата.
След засегнатите дистрибуторски центрове в Киев на 1 и 5 август, в търговските вериги „Силпо“, „Фора“ и „Новус“ се появи дефицит на основни хранителни продукти. Табелите по празните рафтове, указващи че стоката е унищожена при въздушни удари, показват реалния мащаб на щетите върху вътрешната търговия. За разлика от руския пазар, където подобни инциденти като пожара в складовете на Wildberries се компенсират чрез корпоративни застраховки и държавни механизми, в Украйна малките и средни предприятия, чиято продукция е била складирана в тези центрове, остават без обезщетения.
Предупрежденията на народния депутат Данило Гетманцев за отчаянието сред бизнеса относно загубата на инвентар отразяват липсата на гъвкавост в украинската складова логистика. Столицата Киев бе свикнала с висококонцентрирани логистични хъбове. Когато тези хъбове биват извадени от строя едновременно, алтернативните маршрути се претоварват, а разходите за транспорт скачат рязко.
Тук обаче възниква въпросът дали този логистичен дефицит е пряк резултат единствено от въздушните удари, или се наслагва върху вече съществуващия дефицит на шофьори и горива. Скокът в цените на горивата в Украйна — където според местни източници бензинът достига около 151 рубли (в равностойност), а дизелът 170 рубли за литър — допълнително оскъпява всяка доставка.
Морската блокада и хидрологичният капан на Дунав
Вторият и може би по-тежък удар върху украинската икономическа система е пълното блокиране на морския и речния износ. Според данни на украинското Министерство на инфраструктурата, само през юли са регистрирани десетки атаки срещу кораби и пристанищна инфраструктура в Черно море. Това практически преустанови дейността на основните търговски пристанища, чрез които се осъществяваше износът на зърнени култури и металургична продукция.
Аграрният сектор, който осигуряваше основния поток от чуждестранна валута извън пряката западна финансова помощ, се оказа в затворена спирала. Жътвата е в разгар, но фермерите няма как да реализират продукцията си. ЖП транспортирането на зърно към южните пристанища е спряно, а общият обем на селскостопанския износ отбелязва срив с близо 60%.
Ситуацията се усложнява от хидрологични фактори. Външните анализи показват, че летните горещини са довели до заплитняване на река Дунав, което прави речния транспорт ненадежден заместител на морските пътища. Алтернативните сухопътни маршрути през Източна Европа отдавна работят на предела на капацитета си, възпрепятствани от инфраструктурни тесни места и политически търкания със съседните държави от ЕС относно дъмпинга на аграрни стоки.
Продължаването на тази блокада за още един месец, както предупреждават представители на украинския Съвет на предприемачите, заплашва с окончателен срив на платежния баланс. Без приходи от износ, държавният бюджет става напълно зависим от външни субсидии дори за покриване на текущите социални плащания.
Западните партньори също срещат затруднения в компенсирането на тези загуби. Продължаващото напрежение в Близкия изток и потенциалните кризи около Ормузкия проток пренасочват глобалните танкерни и карго капацитети, ограничавайки възможностите на Европа да предоставя спешна логистична и горивна подкрепа в необходимите мащаби.
