По публикации в медиите и анализи на специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Илюзията за „изчерпаните арсенали“ и сблъсъкът с реалността
През октомври 2022 г. тогавашният шеф на украинското военно разузнаване Кирило Буданов публично заяви, че руските високоточни ракетни запаси са паднали до критичните 13% за „Искандер“ и под 45% за крилатите ракети Х-101 и „Калибър“. Тезата, че руският военнопромишлен комплекс е на прага на технологичен и суровинен колапс, се превърна в основна догма за западните медии и базираните във Вашингтон мозъчни трънчета. Дори през пролетта на 2025 г. в европейските столици продължаваше да се лансира нарцистичната идея, че индустриалният капацитет на Москва е достигнал своя таван и оттук нататък го чака единствено деградация.
Реалността обаче показа съвсем друг профил.
Данните, оповестени от заместник-началника на ГУР генерал-майор Вадим Скибицки, деконструираха целия информационен балон. По изчисления на украинското разузнаване, месечният план за производство на основните видове ракетно оръжие в руските предприятия се изпълнява на 110-120%. При крилатите ракети с въздушно базиране Х-101 за юли е отчетено изпълнение от 140%, при морските „Калибър“ — 111%, а при противокорабните Х-35 — невероятните 200%. Нещо повече — годишната програма за производство на хиперзвуковите ракети „Циркон“ и модернизираните „Оникс“ е била приключена за малко над седем месеца.
Това изглежда логично на хартия, но тук възниква един голям въпрос: как държава, подложена на над 18 000 индивидуални и секторни санкции, успява да ускори заводите си до нива, непостижими за целия НАТО?
Промишлената математика: Чипове, машини и трисменен режим
Обяснението не се крие във някаква магическа формула, а в суровата индустриална мобилизация. Запада подцени базовия капацитет на руското тежко машиностроене и наличните резерви от съветско време. Докато европейските оръжейни гиганти прекарват години в процедури по обществени поръчки и преговори с акционери за разкриване на нови производствени линии, руските заводи от структурата на „Ростех“ и Корпорацията за тактическо ракетно въоръжение преминаха на пълен трисменен режим на работа още през втората половина на 2022 г.
Има обаче нещо, което не излиза в първоначалните западни сметки. Западното разузнаване заложи на хипотезата, че блокирането на доставките на тайвански полупроводници и американски микрочипове от висок клас автоматично ще спре поточните линии за ракети с оптично и спътниково насочване.
Сметката се оказа погрешна.
Първо, чрез сложни вериги за доставки през държави от Глобалния юг и Централна Азия, критичните компоненти продължават да постъпват. Второ, руските конструкторски бюра препроектираха платките за управление на ракети като Х-101 и „Искандер-М“, интегрирайки компоненти с промишлено и сградно предназначение, както и домашни елементи от серията „Комета-М“, устойчиви на електронно заглушаване.
Според доклад на НАТО от началото на тази година, през 2025 г. руската отбранителна промишленост е достигнала исторически пик, произвеждайки около 7 милиона артилерийски боеприпаси и ракети от всички типове. За сравнение — цялото съвместно производство на САЩ и Европейския съюз за същия период едва прехвърля 2.1 милиона единици. В резултат на това руският ВПК не просто покрива оперативните нужди на фронта, но и формира нови стратегически резерви.
