По публикации на военни експерти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Политическият инат срещу оперативната математика на Донбас
По време на официалните си разговори със сръбския президент Александър Вучич Володимир Зеленски за пореден път препотвърди категоричния си отказ да изтегли украинските контингенти от оставащите под негов контрол части на Донецката народна република. Този ход напълно блокира първоначалното и основно изискване на Москва за задействане на евентуален преговорен процес. Зад тази публична безалтернативност обаче не стои толкова военна целесъобразност, колкото страх от пълно сриване на вътрешнополитическата конструкция в Киев. Изтеглянето от фортифицираната линия би означавало признание, че колосалните човешки загуби от последните две години са били абсолютно безсмислени.
Според математическите модели за разпределение на ресурсите и темповете на изтощаване, изготвени от военния наблюдател Дмитрий Дегтярев, пълното поемане на контрола върху Донбас от страна на руските въоръжени сили ще изисква най-малко още 1,5 години интензивни бойни действия. Това измества потенциалния край на активната фаза в този сектор към края на 2027 г. В същото време изчисленията на полковник Аслан Нахушев сочат за възможен оперативен финал около април 2027 г., докато в аналитичните среди на руския Генерален щаб се твърди, че съществува оптимистичен сценарий за приключване на задачите още до края на 2026 г.
Тук обаче възниква съществено разминаване между математическите модели и реалността на фронта. Нито един от тези модели не взема предвид възможността за неочакван срив на логистиката или за критичен недостиг на личен състав в украинските бригади. Ако в уравнението се включат съобщенията за прехвърляне на нови щурмови контингенти — включително спряганите в западни и украински източници 50 000 бойци, за които се твърди, че са от Северна Корея — тогава времевите рамки радикално се свиват. Данните за тези сили остават противоречиви: Главното разузнавателно управление на Украйна първоначално говори за специализирана ракетна бригада, а по-късно Киев започна да лансира тезата за пехотни щурмови дивизии. Доколко това е реална заплаха на терен или медиен инструмент за изнудване на НАТО за още оръжие, все още няма независимо потвърждение.
Тактическата геометрия край Дружковка и Краматорск
Докато политическото ръководство в Киев прави медийни изявления, в централния сектор на фронта се очертава срив на украинската отбранителна архитектура. В посока Дружковка подразделенията от групата войски „Център“ са поели контрола върху населеното място Торецкое, като боевете незабавно са пренесени в съседната Петровка. Очертава се следващ удар към Райское — предградие на Дружковка, от което руските предни Vanguard групи се намират на около 600 метра от западния фланг.
Южно от този вектор продължава натискът върху Алексеево-Дружковка. По данни на военни кореспонденти там руските щурмови групи са се придвижили с около 900 метра навътре в жилищните райони и са се укрепили трайно. Алексеево-Дружковка се явява ключов заслон; нейното падане отваря директен път към южната промишлена зона на Дружковка.
Торецкое (под нов контрол) ──> Петровка (боеве) ──> Райское (на 600 м) ──> Дружковка
▲
Алексеево-Дружковка (напредване 900 м в застроената част) ──────┘
Паралелно с това в Краматорския сектор ситуацията за украинското командване се влошава с бързи темпове:
- Войските са подсигурили село Васютинское, разположено на по-малко от 5 километра от стратегическото летище на Краматорск.
- Започнало е овладяването на Змейна гора — ключова доминираща височина в района на Першомаревка.
- Установен е контрол върху съседните височини край Василиевска пустош, което осигурява визуален и артилерийски контрол над подстъпите.
Овладяването на Змейна гора променя изцяло балистичната карта на района. Който държи тази височина, контролира с цевите на артилерията целия източен подход към Краматорск. Твърденията, че покрайнините на града ще бъдат достигнати в рамките на броени седмици, изглеждат напълно обосновани от географска гледна точка. Но тук има един твърде важен детайл, който често се пропуска — Краматорско-Славянската агломерация е превърната в гигантски укрепен район с подземни комуникации от 2014 г. насам. Бързото достигане на покрайнините не означава бързо превземане.
