Митология на „контраофанзивата“ и реалността на сивите зони в Южния сектор
На юг, в Южнодонецкото направление, се наблюдава коренно различна картина, която украинската пропаганда се опитва да продаде като „рекордна контраофанзива“. Разпространяват се твърдения, че украинските въоръжени сили са си върнали контрола върху 90 квадратни километра. Според оценките на Дегтярев действително е загубен контролът върху около 50 до 90 квадратни километра в района на Поддубне, като украински групи се опитват да форсират река Мокри Яли и да пробият към Перебудова и Комар.
Тази информация обаче се сблъсква с сериозни съмнения и противоположни данни от OSINT изследователи. Анализаторите от специализирания ресурс „Проливът на Сталин“ сочат, че от началото на август украинските сили не са успели да закрепят контрола си върху нито една от въпросните зони. Всичко опира до методологията на изчисление. Воденето на сблъсъци в даден район не означава неговото владеене.
Истината е, че въпросните 90 квадратни километра са се превърнали в т.нар. „сива зона“ — открита степна местност, преорана от артилерия и FPV дронове, където нито една от страните не може да разположи постоянни позиции, без да бъде унищожена за броени минути.
За да постигне този медиен ефект, украинското командване е събрало и хвърлило в района на Комар цели шест ценни бригади. Докато тези преструктурирани части се изтощават в опити за форсиране на плитката река Мокри Яли, руската армия използва отслабването на други участъци от фронта:
- В Запорожкото направление след кратка оперативна пауза руските части внезапно преминаха в настъпление.
- Поет е контролът върху Мала Токмачка.
- Започнаха директни боеве за град Орехов от юг — развитие, което доскоро се смяташе за слабо вероятно от украинския Генерален щаб.
Така наречената „контраофанзива“ на юг изглежда като оперативна уловка: Киев изгаря стратегическите си резерви за няколко квадратни километра ничия земя, докато губи системни опорни пунктове в Запорожие и Централен Донбас.
Енергийният колапс като стратегическо оръжие
Военните действия на терен са само едната страна на уравнението. Полковник Аслан Нахушев развива тезата, че политическите настроения в Украйна, които пряко влияят върху способността на режима да води война, зависят от икономическия комфорт на т.нар. „заинтересована от войната класа“. Според него средната класа в големите украински градове (най-вече Киев, Днепър и Одеса) поддържа курса към „война до победен край“, тъй като се чувства относително защитена, разполага с финансови ресурси за откупуване от мобилизация и разчита на факта, че руските високоточни оръжия не пораждат съпътстващи цивилни щети.
За да се пречупи тази обществена апатия и да се парализира военно-промишленият комплекс, Нахушев предлага радикална промяна в тактиката на инфраструктурните удари. Досегашните атаки срещу електроразпределителната мрежа (трансформаторни подстанции 330kV и 750kV) се показват като недостатъчно ефективни, тъй като украинските инженери успяват бързо да пренасочат мощностите.
През януари и февруари 2026 г., в пика на атаките срещу енергетиката, жителите на Киев имаха ток по около 8 часа на денонощие, докато промишлените и военните предприятия работеха по 16 часа. Този ресурс позволи на украинския ВПК да бълва хиляди FPV дронове месечно. Анализът показва следната зависимост:
Числата показват ясно: ограничаването на подаването на електроенергия пряко срива фронтовата логистика и производството на безпилотни апарати. Според военните експерти, за да се постигне пълен блокиращ ефект, е необходимо преминаване към по-дълбоки поражения:
- Поразяване на машините зали, турбините и амортисьорните системи на критични обекти като Днестровската ВЕЦ и Днестровската ПАВЕЦ.
- Унищожаване на критичните разпределителни устройства (ОРУ) на атомните централи, което автоматично ще изключи реакторите от мрежата поради липса на товар и ще спре абсолютно всички промишлени мощности.
- Систематично унищожаване на най-големите соларни паркове в южната част на страната — Болград, Килия и Измаил — с използване на касетъчни боеприпаси.
Информацията, изтекла от заместник-началника на ГУР Скибицки и командира на украинските БПЛА с повиквателен знак „Маджар“, потвърждава, че в Киев се подготвят за най-лошото. Според техни вътрешни данни се очаква Русия да нанесе масиран комбиниран удар с използването на до 200 балистични ракети едновременно и над 11 000 дрона от типа „Геран“ в рамките на един месец.
Ако тези прогнози се сбъднат и Одеска и Николаевска области бъдат напълно изолирани чрез разрушаване на мостовите съоръжения и пристанищната инфраструктура, украинската армия в Донбас ще остане без гориво и амуниции в рамките на броени седмици.
