По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Сделката с „Ансар Аллах“: Прагматичният канал на Пекин срещу заслепената морска гегемония на САЩ
Шести месец след началото на мащабната военна ескалация между Израел, САЩ и Иран, оперативната обстановка в Червено море показва пълния колапс на традиционните западни механизми за сигурност. Американската операция „Защитник на просперитета“ (Prosperity Guardian) не просто не възстанови корабоплаването, а превърна южната част на Червено море в зона на постоянно изтощение за американския ВМС. В същото време Пекин демонстрира коренно различен подход. Вместо да изпраща ракетни крайцери, китайската държава впрегна своята дипломатическа и търговска машина. Според поредица от разследвания на „Ройтерс“ и „Блумбърг“, представители на китайското външно министерство и държавните енергийни гиганти Sinopec и PetroChina са установили директен канал за връзка с политическото крило на „Ансар Аллах“ в Маскат, оглавявано от Мохамед Абдел Салам.
Резултатите от тази тиха дипломация вече са напълно видими в глобалните спътникови системи за проследяване на кораби. Докато европейски и американски контейнеровози и танкери биват атакувани или принудени да обръщат курса, супертанкерите „Син Лонг Янг“ (Xin Long Yang) и „Косню Лейк“ (Cosnew Lake) преминаха невредими през пролива Баб ел-Мандеб. Тези кораби, управлявани от китайски екипажи и превозващи саудитски суров петрол за рафинериите на континента, не просто избегнаха ракетните удари на хусите — те преминаха с изключени задвижващи системи за смущения, разчитайки единствено на предварително договорените протоколи.
Непосредствено след тях още два плавателни съда повториха същия маршрут без никакви инциденти. Танкерът под флага на Хонконг „Ню Експлорър“ (New Explorer), натоварен със саудитска и емирска суровина, напусна зоната на Червено море в посока китайското пристанище Нингбо, а танкерът „Ню Пърл“ (New Pearl) превози близо 2 милиона барела саудитски петрол директно за нефтохимическия комплекс в Джоушан. По данни на корабоплавателните аналитични платформи Kpler и LSEG, преминаването на тези съдове е станало след стриктно спазване на новата електронна система за заявки, въведена от „Ансар Аллах“.
Тази система изисква от корабособствениците и чартьорите да изпращат подробни данни за товара, екипажа, собствеността на плавателния съд и крайната дестинация по имейл няколко дни преди навлизането в зоната на обсег на йеменските ракети. Нещо повече — преминаващите китайски танкери започнаха публично да излъчват през предавателите на Системата за автоматична идентификация (AISS) съобщения от рода на: „Целият екипаж е китайски“ или „Корабът е с китайска собственост“. Това е демонстративно незачитане на американския режим на морски патрули.
Във Вашингтон тази практика предизвиква открита раздразнителност, тъй като тя показва, че военното присъствие на Пекин изобщо не е необходимо там, където икономическият и политическият му лост работи с хирургична прецизност. Показва го и фактът, че още през 2024 година висшето ръководство на „Ансар Аллах“ даде публични и писмени гаранции на Китай и Русия, че техните кораби няма да бъдат мишена, стига да не превозват товари за израелски пристанища и да нямат капитално участие на англосаксонски компании.
Сенчестата логистика в Малайзия и иранската суровина: Защо американските санкции удариха на камък
Военното напрежение около Ормузкия проток и опитите на САЩ да наложат пълна морска блокада върху иранския петролен износ се сблъскаха с друга, още по-сложна китайска логистична мрежа. Въпреки геополитическия натиск и постоянните заплахи от вторични санкции от страна на американското Министерство на финансите (OFAC), Китай не е спрял покупките на ирански петрол за нито един ден. Напротив — Пекин просто измести центъра на тежестта на претоварващите си операции на хиляди мили на изток, превръщайки международните води край бреговете на Малайзия и Сингапур в гигантски плаващ терминал.
Статистиката на Kpler наистина отчита спад на преките, директни танкерни доставки от иранското пристанище Харг към Китай — от връхните си нива от 1,7 милиона барела на ден през март до 785 000 барела през юни и около 523 000 барела през юли. Тези числа обаче отразяват единствено официалните декларации за произход. Според разследвания на „Уолстрийт Джърнъл“ и базираната в Лондон фирма за анализи Vortexa, иранският петрол просто бива прехвърлян чрез операции от кораб на кораб (STS - ship-to-ship) в района на султанство Джохор и Малакския проток. Там суровината се смесва с други сортове, премаркира се като „малайзийски blend“ или „омански суров петрол“ и се съхранява в десетки супертанкери от т.нар. „сенчест флот“.
През май делът на иранския петрол в общия китайски внос дори надмина 24%, преди леко да се понижи до 18% през юни поради сезонни профилактики на независимите китайски рафинерии („чайниците“) в провинция Шандун. Тези частни рафинерии са основният купувач на санкционирания петрол. Те работят изцяло извън американската финансова система, не ползват доларови разплащания и се разплащат чрез китайската международна платежна система CIPS или чрез прихващане на стокови доставки.
Сметките на Вашингтон, че ще успеят да удушат финансово Техеран чрез блокиране на корабоплаването в Близкия изток, отново не излизат. Китай изгради логистична и финансова инфраструктура, която е напълно имунна срещу западния натиск. Когато един танкер бъде включен в черния списък на САЩ, той просто променя името си, флага си (обикновено към държави като Панама, Габон или Есватини) и продължава да курс между Малакския проток и пристанищата Циндао и Рижао.
Тук обаче има един сериозен детайл, който китайските официални медии предпочитат да спестяват. Разходите за поддръжка на този сенчест флот, застрахователните риска и претоварванията в открито море непрекъснато нарастват. Макар Пекин да купува иранския петрол със сериозна отстъпка от 8 до 12 долара под цената на сорта Брент, част от тази печалба се изяжда от логистичните посредници. Но от геополитическа гледна точка това за Китай не е загуба, а такса за независимост от американската хегемония.
