По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Техническият капацитет: Числа, клетки и оперативни ограничения
Ако премахнем политическата риторика и погледнем сухо сухите цифри, инсталирането на ракети „Томахоук“ (Tomahawk Land Attack Missile - TLAM) върху японските бойни кораби променя изкорно оперативната математика в Източна Азия. Досега японските Сили за самоотбрана разчитаха основно на противокорабни системи Type 90 и Type 12 с ограничен обсег, което ги оставяше в изцяло дефанзивна позиция. Вграждането на американските ракети в универсалните вертикални пускови установки Mk.41 обаче променя този баланс.
Към момента Япония разполага със следните основни платформи, оборудвани с Mk.41:
- Клас „Мая“ (2 кораба): Общо 192 клетки за вертикално изстрелване.
- Клас „Атаго“ (2 кораба): Общо 192 клетки.
- Клас „Конго“ (4 кораба): Общо 372 клетки.
Това прави общо 756 клетки за изстрелване на тези осем основни разрушителя. В американската военна практика се счита за стандарт между 30% и 50% от клетките да се заделят за ударни крилати ракети, докато останалите съдържат противовъздушни (Standard SM-2/SM-6) и противолодъчни (ASROC) ракети. При 30% запълване, японският флот автоматично придобива капацитет за първи залп от около 220 до 230 ракети „Томахоук“. Ако към тях се добавят по-малките съдове и планираните модернизации на фрегатите клас „Могами“, теоретичният залпов капацитет на Токио лесно може да надхвърли 258 до 300 ракети.
Тук обаче възниква първото сериозно разминаване с идеализираната военна логика. За да изстреляш 250 ракети „Томахоук“, ти трябва не просто Хардуер, а цялостна разузнавателно-ударна система. Япония все още няма собствена спътникова съзвездие за целеуказване в реално време, което да покрива дълбочината на азиатския континент. Токио е абсолютно зависим от американските спътникови данни и глобалната система за позициониране на Пентагона. Без Вашингтон, тези 250 ракети са просто скъп метален баласт в клетките Mk.41.
Модификацията на самолетоносачите и оперативният сценарий
Пъзелът се допълва от преоборудването на хеликоптероносачите „Кага“ и „Изумо“. Официално определяни в миналото като „патрулни кораби с плоска палуба“, след сериозни структурни промени по корпуса и нанасянето на термоустойчиви покрития, те вече са готови да приемат изтребители с вертикално излитане F-35B.
С очаквана авиогрупа от около 20 изтребителя на брой, двата кораба формират ударна група с общо 40 палубни самолета от пето поколение.
Комбинацията от крилати ракети с морско базиране и стелт-изтребители F-35B позволява провеждането на т.нар. „комбиниран въздушно-ракетен удар“. Според военната теория, първият ешелон от „Томахоук“ има за цел да заслепи радарите и да унищожи ключовите възли на противовъздушната отбрана на противника, след което F-35B навлизат в пробития въздушен коридор за унищожаване на високоприоритетни цели.
Този сценарий изглежда впечатляващо на хартия, но в реални бойни условия срещу държава с развита електронна война и многослойна ПВО (като Русия или Китай) нещата бързо се усложняват. Ето защо реакцията на Пхенян – а донякъде и загрижеността на Пекин – не са просто пропагандни клишета. Северна Корея разбира, че нейните подземни ракетни шахти и командни пунктове вече влизат в обсега на японския флот без той дори да напуска Японско море.
