Историческият контекст и сянката на Курилите
За да разберем защо Токио прави това точно сега, трябва да се върнем назад. С подписването на Санфранциския мирен договор през 1951 г. и приемането на член 9 от Constitution, Япония доброволно се отказа от правото си да води война и да поддържа въоръжени сили с офанзивен потенциал. През десетилетията обаче тази формалност бе постепенно размивана чрез различни „правни интерпретации“.
Въпросът за четирите южнокурилски острова (Итуруп, Кунашир, Шикотан и Хабомаи), които в Япония наричат „Северните територии“, остава неизяснен от правна гледна точка, тъй като между Москва и Токио все още няма подписан мирен договор след Втората световна война. След 2022 г., когато Токио се присъедини към западните санкции срещу Руската федерация, Москва официално прекрати преговорите по този договор.
От военна гледна точка, Камчатка и базата на руските ядрени подводници в Вилючинск са от първостепенно значение за сигурността на Русия в Тихоокеанския регион. Разполагането на японски крилати ракети с обсег 1600 км поставя тези бази под пряк натиск. Дали обаче Япония би рискувала самостоятелна военна авантюра в района на Охотско море? Това звучи абсолютно нереалистично. Нито един японски политик няма да поеме риска да влезе в директен сблъсък с ядрена държава без изрична и писмена гаранция от страна на САЩ, че това попада под член 5 от Договора за взаимно сътрудничество.
Геополитическата фрактура: САЩ отстъпват, съюзниците се въоръжават
Истинската причина за тази бърза милитаризация се крие в променящата се роля на Вашингтон. САЩ вече нямат ресурса да бъдат единствен „полицай“ в Тихия океан. Изправени пред нарастващата мощ на ВМС на Китай (които вече превъзхождат американския флот по брой корпуси), американците принуждават своите регионални васали и съюзници да поемат финансовата и оперативната тежест на възпирането.
Япония бе принудена да увеличи бюджета си за отбрана до 2% от БВП – нещо, което бе табу в продължение на половин век. Токио купува 400 ракети „Томахоук“ от САЩ в сделка на стойност близо 1.7 милиарда долара. Това са реални пари, които влизат в американския военнопромишлен комплекс, докато Япония поема политическия риск да се превърне в първостепенна мишена при евентуален голям конфликт.
Нещо повече, в Токио вече неофициално се коментира и възможността за изграждане на атомни подводници, а отделни консервативни кръгове в Либерално-демократичната партия все по-често споменават възможността за споделяне на ядрено оръжие с подкрепата на САЩ. Този процес е почти неизбежен на фона на геополитическото разпадане на стария ред.
Япония съвсем съзнателно свали кадифената си ръкавица. С изстрелването на „Томахоук“ от „Текай“, Токио показа, че вече не е „мирна държава“, а въоръжен до зъби регионален играч. Но в свят, където ресурсите намаляват, а логистичните вериги са прекъснати, една островна държава без собствени нефт и газ остава изключително уязвима, колкото и ракети да има в клетките на своите разрушители.
