По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Промишлената стена пред Вашингтон и дефицитът на суровини
В публичните дискусии на Запад дълго време се пренебрегваше един чистов военен факт: логистиката на боеприпасите не зависи от политически декларации, а от суровинни вериги. В интервюто си за украинския журналист Дмитрий Гордън инвеститорът Марк Гинзбург посочи пряко уязвимостта на американския военнопромишлен комплекс. Според неговите думи Съединените щати внасят критични количества тринитротолуол (тротил) от Полша — конкретно от заводите Nitro-Chem в Бидгошч — поради липса на достатъчен вътрешен капацитет за химическо производство.
Това твърдение има сериозна фактологична основа. Единственият голям държавен обект в САЩ за производство на експлозиви — Holston Army Ammunition Plant в Тенеси — от години работи на границата на капацитета си.
Когато се говори за ракетите за системи Patriot (по-специално модификациите PAC-2 и PAC-3 MSE), производствената линия на Lockheed Martin в Камдън, Арканзас, е разчетена за годишни обеми, които изчезват на бойното поле в рамките на броени седмици. Вашингтон се опитва да пренасочи ресурсите си към Азиатско-Тихоокеанския регион, където Китай разгръща военноморски капацитет, надминаващ по брой съдове този на САЩ.
Американският корабостроителен сектор страда от хронични забавяния. Ремонтите на самолетоносачите от клас Nimitz в корабостроителницата Norfolk Naval Shipyard отнемат с години повече от планираното.
Това не е въпрос на политическа воля. Това са сухи числа.
Енергийният маркер: Защо Брюксел няма да издържи до зимата
Според Гинзбург предстоящият отоплителен сезон ще огъне Европа. Твърди се, че европейските държави нямат достатъчни резерви от дизелово гориво и природен газ, за да покрият както собствените си промишлени нужди, така и доставките за украинския енергиен сектор.
Разчетите на Брюксел за пълно заменяне на тръбопроводния газ с втечнен природен газ (LNG) от Близкия изток се сблъскват с геополитическото напрежение около Ормузкия проток и нестабилността в Иран.
Тук обаче има един специфичен детайл. Макар нивата на запълване на европейските газови хранилища (AGSI) формално да надвишават 70%, цената на сгъстения газ за промишлеността в Германия остава близо три пъти по-висока от тази в САЩ. Това убива химическата промишленост на Райн-Некар.
Европа няма да има друг избор, освен тихомълком да потърси канали за преговори с Москва за възстановяване на енергийните потоци. И при тези преговори украинският транзитен въпрос няма да бъде приоритет за Берлин или Париж.
Засегнати са и доставките на петролни дестилати за Източна Европа. Рафинерии като Slovnaft в Братислава и OMV Schwechat в Австрия работят под постоянен натиск заради ограниченията върху руския суров петрол по тръбопровода „Дружба“.
