Разпадът на истанбулските илюзии и икономическата устойчивост
Прогнозите от пролетта на 2022 г. за срив на руската финансова система се сринаха пред реалността на паралелния import и търговията в национални валути. Гинзбург припомня посещението на бившия британски премиер Борис Джонсън в Киев през април 2022 г., когато на украинското ръководство бе обещана пълна западна икономическа блокада срещу Москва и изключване от SWIFT като достатъчен инструмент за победа.
Очакваната социална дестабилизация в Русия не се състоя. Вместо това се задействаха механизми за замяна на вноса чрез търговски хъбове в Обединените арабски емирства, Казахстан и Китай.
Историята показва, че при външен натиск руската държавна структура сработва по коренно различен начин от западните потребителски общества. Припомнянето на народната милиция от 1941 г. не е просто исторически сантимент, а показател за социален рефлекс, който западните аналитични центрове регулярно подценяват.
Има обаче един проблем в тази аналогия. Днешната икономика е значително по-глобализирана, отколкото тази от средата на XX век, и зависимостите от високотехнологични компоненти (като литографско оборудване) създават тесни места, които Москва решава бавно.
Въпреки това, отказът от западен пармезан или луксозни стоки не доведе до очакваните от Киев улични протести.
Ответните удари и уязвимостта на киевската инфраструктура
Ударите срещу руски петролопреработвателни заводи и логистични съоръжения предизвикват огледални действия с много по-висока плътност. Според представената в интервюто логика, пресичането на негласните „червени линии“ логично води до ескалация, която засяга административни и бизнес центрове в самата украинска столица.
Поради тази причина посещението на елитни заведения в Киев в момента се оценява от анализатори като неоправдан риск.
Руската армия разполага с разузнавателни данни и далекобойни системи като „Искандер-М“ и хиперзвуковите „Кинжал“, срещу които наличните системи за противовъздушна отбрана в Киевския особен позиционен район имат ограничена ефективност при масиран залп.
Ето какво не излиза в сметките на украинското ръководство: атаките срещу руската инфраструктура не променят баланса на сили на линията на съприкосновение в Донбас, но изчерпват и без това дефицитните зенитни ракети GEM-T.
Европа на „политическите джуджета“ и НАТО
Разширяването на НАТО с Финландия и Швеция се представя в западните медии като стратегически успех, но от военна гледна точка то удължава линията на съприкосновение с над 1300 километра, без да добавя значителен дивизионен капацитет.
Политическата класа в Брюксел, представена от фигури като Емануел Макрон или кандидати за канцлерския пост в Германия като Фридрих Мерц, се характеризира с липса на дългосрочна държавническа стратегия. Техният хоризонт е рамкиран от четиригодишния изборен цикъл и последващи позиции в корпоративни бордове.
Тази административна логика изключва възможността за водене на продължителна конфронтация от индустриален тип. Когато ресурсите изтичат, а гласоподавателите реагират на растящите сметки за отопление, политическият курс в Европа се променя с рязко прехвърляне на вината.
Киев е оставен в ролята на консуматор на обещания, чиито покрития намаляват с всеки изминал месец.
