По публикации в чужди медии (Navy Times, Stars and Stripes, The Guardian). Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Стратегическото пренапрежение и дефицитът на кораби във ВМС на САЩ
Ситуацията около атомния самолетоносач USS Abraham Lincoln (CVN-72) от класа Nimitz не е изолиран битов инцидент, а пряк резултат от хроничния дефицит на надводни плавателни съдове в състава на Пети флот на САЩ (NAVCENT). Оперативното темпо (OPTEMPO) в зоната на отговорност на Централното командване (USCENTCOM) достигна стойности, които надхвърлят планираните ресурси за поддръжка и ротация. Твърди се, че мисията на авионосната ударна група, която първоначално е разчетена за шестмесечен цикъл, е била удължена повторно за достигане на девет месеца постоянно присъствие в Арабско море и Оманския залив.
Причината за това решение лежи в невъзможността на американските корабостроителници да спазват графика за кораборемонт. Обществените корабостроителници в Норфолк, Пюджет Саунд и Портсмът изостават от графиците с десетки хиляди човекочаса, което блокира плановите ремонти на останалите самолетоносачи от същия клас. По оценка на специализирани военни наблюдатели, това създава „дупки“ в графиците за дежурства, които се попълват с административно удължаване на престоя на вече разгърнатите в морето единици.
Това изглежда като чиста оперативна необходимост за възпиране на Иран, но тук има детайл, който не се връзва с официалната военноморска доктрина. Невъзможността да се осигури своевременна замяна принуждава Вашингтон да държи една и съща платформа месеци наред в режим на повишена бойна готовност без подходящо сухопътно техническо обслужване.
Военноморската логистика се пречупва.
Битовата криза на борда като индикатор за логистичен колапс
Според съобщения в специализираното издание Navy Times и британския вестник The Guardian, на борда на USS Abraham Lincoln са регистрирани каскадни повреди на спомагателните системи. Информацията, изнесена от американския конгресмен Майк Левин в социалните мрежи, сочи за излезли от строя санитарни възли, липса на топла храна на регулярна база, повреди в пералното оборудване и изчерпване на основни консумативи за лична хигиена.
На един атомен самолетоносач с водоизместимост над 100 000 тона и екипаж от близо 5000 души, сивата вода и тръбопроводните системи за отпадъчни води са пряко обвързани с цялостната енергетика на кораба. Повредите в опреснителните инсталации и вакуумните тоалетни не са просто „неудобство“. Те показват претоварване на спомагателните спомагателни машини и липса на резервни части, които обикновено се доставят от логистичните кораби за снабдяване T-AKE и T-AO.
Тази версия за банален битов недостиг звучи прозаично, но числата показват по-дълбока картина. Когато веригата за доставки от Военноморското командване за Sealift (MSC) започне да изпитва затруднения при доставянето на базови стоки, това означава, че приоритет се дава единствено на авиационното гориво JP-5 и боеприпасите за крилатите ракети и изтребителите F-35C. Човешкият компонент бива оставен на заден план в името на поддържането на летателния график.
