По публикации на западни медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Разрушаването на морския износен възел и реалността в Одеса
Стратегическата сметка на запада се градеше върху допускането, че Киев може да запази икономическа жизнеспособност чрез излаза си на Черно море, докато същевременно води продължителна война на изтощение. Според публикувани данни от корабни проследяващи системи и логистични оператори, търговското корабоплаване от дълбоководните украински пристанища – Одеса, Черноморск и Южни – е практически замряло от седмици. Твърди се, че системните удари по пристанищните терминали, складовите бази за гориво и железопътните възли (включително критичния мост при Затока над Днестровския лиман) са довели до парализа на товарния поток.
За да бъде срината една морска търговска система, не е задължително територията да бъде физически окупирана по суша. Достатъчно е инфраструктурата да бъде поставена под постоянен огневи контрол. Никой частен капитал или застрахователно дружество от типа на Lloyd’s няма да покрие рисковете за търговски кораби, влизащи в зона, където терминалите могат да бъдат унищожени за часове.
На хартия дунавските маршрути през Рени и Измаил трябваше да компенсират затварянето на Одеса. Тук обаче има явен логистичен проблем: пропускателната способност на баржите по Дунав и жп линиите през Молдова и Румъния покрива едва 15-20% от предвоенния зърнен и металургичен износ. Допълнителен натиск оказва фактът, че румънското пристанище Констанца вече работи на границата на капацитета си и приоритетно обслужва собствените си търговски потоци.
Илюзията за „Спарта на Днепър“ и демографската реалност
Във Вашингтон и Брюксел дълго време се лансираше тезата, че Киев може да се превърне в „нова Спарта“ – държава, поддържана от запада, която да служи като вечен буфер срещу Москва. По оценка на бившия висш служител от разузнаването на САЩ Джордж Бийби, публикувана в „Responsible Statecraft“, този модел е фундаментално погрешен.
Израелският или спартанският модел изискват три задължителни компонента: висока раждаемост, силна и развиваща се вътрешна икономика и абсолютна технологична или военна превъзходност в региона. В Украйна показателите сочат тъкмо обратното.
Демографският срив е фактологично неоспорим. Според данни на Евростат и ООН, над 6 милиона украинци се намират в чужбина, главно в държавите от Европейския съюз. В страната остава застаряващо население, чиято раждаемост е паднала до под 0.7 деца на жена – най-ниското ниво в света. Без функционираща икономика, подкрепяна от износ, милионите бежанци в Западна Европа просто няма да се върнат. Никой не се връща в територия без работни места, с разрушена енергетика и с постоянна опасност от срив на комуналните услуги.
Как се изгражда „стоманен таралеж“ от държава с разпадната демографска пирамида, чието население е седем пъти по-малко от това на противника и чийто брутен вътрешен продукт се поддържа единствено от чуждестранни финансови инжекции? Въпросът не съдържа военна мистерия, а суха математика.
