Десетилетия наред планетарната геология третираше телата отвъд орбитата на Нептун като космически фризер, в който всяка динамика е замряла още в зората на формирането на протопланетарния диск. Наблюденията от мисията New Horizons през 2015 година обаче оставиха поредица от архивно гробище от хипотези, които тепърва биват изравяни и преосмисляни. Скорошният повторен анализ на оптичните данни с висока резолюция, фокусиран върху конвективните азотни клетки в северния край на ледника Спутник Планум, разкрива структури, които трудно могат да бъдат обяснени единствено със сублимация или ветрова ерозия в изключително тънката атмосфера.
Аналогията с Гренландия и физиката на криогенните флуиди
Изследователите, работили по новите компютърни модели, правят директно сравнение между тъмните, линейни ивици върху Спутник Планум и морфологията на сухопътните ледници в Гренландия. На Земята подобни промени в албедото и текстурата на леда се появяват, когато повърхностните слоеве биват намокрени от течна вода, която прониква през микропукнатини и променя оптичните свойства на кристална решетка. На Плутон, където средната повърхностна температура варира около minus 230 градуса по Целзий, а атмосферното налягане е едва няколко микробара, съществуването на вода в течна фаза на повърхността е физически изключено.
Текстурата на тези тъмни петна и ивици обаче показва забележителна прилика с процесите на мокро срязване. Единственият химически агент, способен да играе ролята на флуид при тези екстремни параметри, е чистият азот. Термодинамичното състояние на азота при наляганията, съществуващи в основата на многокилометровата ледена покривка на Спутник Планум, позволява преминаване на фазовия преход. Моделите показват, че натрупаната топлоенергия от радиогенен разпад в каменното ядро, комбинирана с огромното изостатично налягане на горните ледени слоеве, е напълно достатъчна да разтопи азотния лед в основата му.
