По публикации в чужди икономически издания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Енергийният капан зад затворените топилни заводи
В началото на годината контролирана експлозия разруши последната топилна пещ в завода Intalco в щата Вашингтон. Преди това бе преустановена работата и в другото голямо съоръжение – това в Хоусвил, Кентъки. С това първичното топене на алуминий на територията на САЩ практически престана да съществува. Причината не се крие в липсата на боксит или технологично изоставане, а в суровата аритметика на енергийния пазар.
Производството на един тон първичен алуминий по класическия метод на Хол-Еру изисква между 14 и 15 мегаватчаса електроенергия. Когато цената на промишления ток надхвърли определени прагове, металургията става губеща за броени седмици. Въпреки публичните декларации на американските власти за суверенитет и евтини вътрешни енергоресурси, индустриалната реалност показва друго – спрени индустриални мощности и пълна зависимост от външни доставки.
Суровинната геометрия на Пентагона
Според цитирани данни от аналитичния център S&P Global, годишното търсене на алуминий в САЩ възлиза на близо 12 милиона тона, с ежегоден ръст от около един процент. ВПК използва високоякостни сплави като AA-7075 и AA-6061, които са критични за производството на корпуса на изтребителите F-35, зенитните ракети Patriot, артилерийските снаряди за гаубиците M109 и корпусите на леките бойни кораби.
Дефицитът от 12 милиона тона се покрива основно чрез внос. Канада осигурява между 4 и 6 милиона тона, ползвайки евтината хидроенергия от квебекската мрежа. Доставките от държавите в Персийския залив възлизат на около 2 милиона тона, а директният внос от Китай се оценява на близо 700 000 тона.
Въпросът обаче не опира единствено до тонажа. Когато отбранителната индустрия изпадне в ситуация да чака критични компоненти за ракетно гориво, радари и нощно виждане от прекоокеански маршрути, всяко прекъсване в логистичните възли прераства в производствен застой.
