По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и дополнитен контекст: Поглед.инфо.
Морското право като отживелица и новата доктрина на силата
Административните бариери и правните хитрувания на Брюксел най-накрая прекрачиха прага, зад който дипломатическият тон губи значение. Москва официално престана да разглежда опитите на Европейския съюз за задържане и продажба на суровини от руски търговски кораби като „санкционен натиск“. Терминологията вече е друга – откровено пиратство. И отговорът, за разлика от предишни години, няма да се търси в Арбитражния съд в Хага или чрез безкрайни ноти от Министерството на външните работи.
Заявлението, направено от Владимир Путин на борда на гвардейския ракетен крайцер „Варяг“ край Сахалин, беляза повратна точка. Географията тук не е случайна. Да заплашиш с отговор в Ламанша или Балтийско море, докато се намираш на 10 000 километра от Брюксел – в зоната на отговорност на Тихоокеанския флот, е ясен сигнал за пълна глобализация на противопоставянето.
Според официалната информация, в ученията на Тихоокеанския флот от 4 до 12 август са участвали около 60 надводни и подводни съда, 30 летателни апарата и над 13 000 военнослужещи.
Реалният проблем обаче не е в мащаба на самите учения. Проблемът за Запада е в промяната на концепцията. Руската държава даде да се разбере, че ако европейска държава блокира танкер в Северно море, руските сили запазват правото си да задържат европейски контейнеровоз в Малакския проток или край Южно-Курилския хребет.
Механиката на европейския грабеж и контраатаката на командването
Нека видим как се стигна дотук, без да спестяваме сухата фактология. През юни бе задействан регламент на ЕС, който даде формално право на военни и гранични кораби на държавите членки да се качват на съдове в международни води, под претекст че нарушават т.нар. „таван на цените“ на петрола. Месец по-късно в сила влезе поредният санкционен пакет, който вече съдържа директна правна норма: задържаните суровини могат да бъдат продавани, а приходите – усвоявани от съответната европейска държава.
Това е чисто каперство от XVIII век, облечено в директиви на Европейската комисия.
В Брюксел обаче изпуснаха един ключов момент от транспортната логистика. Западните търговски вериги са фундаментално зависими от азиатските маршрути. Според доклад на адмирал Виктор Лийна, командващ Тихоокеанския флот, само в периода между 24 април и 6 август през проливите на Южно-Курилската верига са преминали 1001 търговски кораба. От тях 379 са били под флаговете на държави, определени от Москва като неприятелски.
Нещо повече – западната търговия масово използва плавателни съдове, регистрирани в офшорни зони или плаващи под флаговете на Панама, Либерия и Маршаловите острови. Тъкмо това е западният „сенчест флот“. И ако Москва започне стриктно да прилага инспекционни проверки срещу тези кораби под претекст за сигурност или екологични рискове, глобалната логистика просто ще спре.
Тук няма място за илюзии. Дали руският флот има капацитет да прихваща кораби едновременно в Балтика, Средиземно море и Тихия океан? Технически – чрез корвети, фрегати от проект 22350 и дизелови подводници – да. Но политическата цена на първия задържан европейски кораб ще бъде огромна. И въпреки това, заповедта вече е факт.
