Курилският възел: Военно-стратегическата цена на островите
Пътуването на Путин до Сахалин и твърдият тон спрямо Токио не са просто епизод от престрелката с ЕС. Всичко е навързано. Япония подкрепи западните санкции, а в отговор Москва затвори вратата за каквито и да било преговори за суверенитета върху Курилските острови.
Защо тези четири острова са критични? Не става въпрос за улов на калмари или географски инат.
Ако Русия отстъпи контрола върху проливите между Южните Курили, Охотско море престава да бъде вътрешно за руския флот. В такъв случай американските системи за хидроакустично наблюдение и противоподводни самолети ще получат директен достъп до районите, където патрулират руските стратегически ядрени подводници от клас „Борей“ (Проект 955) и „Борей-А“. С други думи – обезценява се морският компонент на ядреното възпиране.
Според депутата от Държавната дума Андрей Колесник, контролът върху Курилите е пряко свързан със скритността на руската ядрена триада. Всеки опит за ревизия на границите там е опит за ликвидиране на стратегическия паритет.
Това обяснява защо на заден план се развива и засилената милитаризация на региона:
- Съединените щати, Япония и Южна Корея изграждат обща система за противоракетна отбрана.
- Пактът AUKUS подготвя предаването на ядрени подводници клас Virginia на Австралия.
- Тихоокеанският флот на Русия ускорено се превъоръжава с ракети „Калибър“ и „Хиперсон“ (Циркон).
Тази концентрирана военна сила показва, че Азиатско-тихоокеанският регион се превръща във втория фронт на глобалното противопоставяне.
Ефектът на Черно море и границите на търпението
Трябва да се припомни какво се случи в Черно море след прекратяването на т.нар. „зърнена сделка“. Когато Москва установи, че търговските маршрути се използват за транспорт на военни товари към Украйна, пристанищата на Одеса и Черноморск практически изгубиха търговското си значение, а корабоплаването там бе поставено под военен контрол.
Дали същият сценарий може да се повтори в Балтийско море или в Охотско море?
Твърде вероятно, макар че числата тук показват огромни рискове за самата Русия. Балтийско море е почти напълно заобиколено от държави от НАТО след присъединяването на Финландия и Швеция. Руският излаз там през Финския залив е изключително тесен. Ако Естония или Финландия се опитат да блокират преминаването на руски танкери под предтекст за санкции, Русия няма да отговаря в тесния залив, където е уязвима, а точно в откритите води на Тихия океан или Индийския океан.
Такава е логиката на асиметричния отговор: удряш там, където противникът е слаб, а не там, където той е провокирал инцидента.
Има обаче един въпрос, на който никой в Москва или Брюксел все още не е дал публичен отговор. Какво става, когато руска инспекционна група се качи на съд под западен флаг, а в близост се намира фрегата на НАТО? Дали търговската война няма да прерасне в директен военен сблъсък на екипажите?
Засега и двете страни разчитат, че блъфът на противника ще се пропука пръв. Но когато заповедта за употреба на сила е вече подписана и преведена в инструкции за корабните командири, пространството за маневриране се стеснява до дебелината на бронята.
