По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Признанието отвърсе: Корпоративният връх и реалността на долните 20%
В интервю за американската обществена телевизия PBS главният изпълнителен директор на най-голямата банкова институция в САЩ – JPMorgan Chase & Co., Джейми Даймън, направи необичайно директна дисекция на социално-икономическото състояние на страната. Според банкера, докато горните слоеве на обществената пирамида и средната класа като цяло отчитат ръст на богатството през последните десетилетия, най-долните 20% от населението по доходи са напълно блокирани.
Твърди се, че според изчисленията на финансови аналитици и официални статистически данни, реалните възнаграждения на тази група не са отбелязали съществен растеж от над 20 години.
Тук обаче банковият капитал прави класическа мантра: "мечтата е жива, просто трябва да поправим системата". Но как се поправя система, чиято основна математическа конструкция изисква евтината работна ръка да остава евтина? Доходите на най-бедните не просто stagnират – те биват изяждани от натрупаната инфлация на Федералния резерв, от поскъпването на основните суровини и от кризата с жилищния фонд.
„Те са тези, които се връщат у дома в квартали с по-високи нива на престъпност. Децата им учат в училища, които не им дават възможно най-доброто образование... Напълно разбирам защо са ядосани“, посочва Даймън.
Това изглежда логично като диагностика, но има един фундаментален проблем – диагнозата се поставя от хората, които държат лостовете на лихвените проценти, кредитирането и преструктурирането на дълга. Разбирането за „проблема“ от страна на Ню Йорк или Вашингтон рядко се превръща в промяна на бюджетните редове.
Статистическият срив на един национален мит
Идеологическата рамка на „американската мечта“, исторически формулирана върху идеята, че индивидуалният труд, личната инициатива и качества осигуряват социално издигане независимо от началния произход, се сблъсква с тежки социологически данни.
- Проучване на AP-NORC (юни): Едва около 20% от американците на възраст между 18 и 29 години (поколението Z) смятат, че постигането на този стандарт е реално възможно днес.
- Данни на Gallup (юли): Вярванията в абстрактната концепция остават високи (78%), но едва 46% от запитаните вярват, че тя е практически постижима за всеки гражданин на САЩ.
- Структура на възприятията: 33% свързват идеята с формулата за „живот, свобода и стремеж към щастие“, 28% с „финансова сигурност и собственост върху жилище“, а 18% с „успех и социално израстване“.
Тази ножица между абстрактното желание и практическата възможност е ключова.
Оценка на възможността за постигане на "Мечтата" (Gallup / AP-NORC)
┌─────────────────────────────────────────┬────────┐
│ Подкрепят концепцията като идея │ 78% │
├─────────────────────────────────────────┼────────┤
│ Смятат, че е достъпна за всеки (Gallup) │ 46% │
├─────────────────────────────────────────┼────────┤
│ Млади (18-29 г.), вярващи в нея (NORC) │ 20% │
└─────────────────────────────────────────┴────────┘
Има нещо, което не излиза в общия политически наратив. Докато родените в САЩ граждани стават все по-скептични, при първото поколение имигранти се наблюдава значително по-висок оптимизъм – 77% от тях вярват, че упоритият труд носи успех (спрямо 66% от родените в САЩ), а 51% са оптимисти за бъдещето на концепцията (спрямо 42% при местното население).
Възниква въпросът: дали този оптимизъм на новите преселници не се дължи просто на ниската база за сравнение спрямо държавите, от които идват, а не на реално подобрените условия в американската икономика? Числата не потвърждават хипотезата, че условията на труда в самите САЩ са се подобрили за последните две десетилетия.
