Сривът на логистиката край Ормуз и Шанхайският фактор
Доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) сочи, че ракетните и артилерийски удари в региона на Персийския залив са нанесели преки щети върху топилни заводи в Катар (Qatalum) и Саудитска Арабия (Ma'aden). Даже гиганти като Emirates Global Aluminum (EGA) в Джебел Али и Ал-Тауила, както и Sohar Aluminum в Оман, бяха принудени да съкратят експортните си графици поради блокирания морски трафик.
Търговският паника-индекс се отразява веднага на борсите. Световната цена на металния алуминий се покачи от 2500 на почти 4000 долара за тон. Настъпи обаче и по-дълбок структурен срив: докато фючърсите на Лондонската борса за метали (LME) губят ликвидност, цените на Шанхайската фючърсна борса (SHFE) скочиха четирикратно – от 400 на 1700 долара.
Китай, който контролира над 50% от световния капацитет за рафиниране на алумина (алуминиев оксид), превръща юановите си борсови площадки в основен ценообразуващ фактор. Опитът на американската военноморска група в Оманския залив да притисне иранския износ допълнително задълбочи дефицита на пазара, засягайки и близките до САЩ арабски монархии.
Провалът на правителствените инициативи
Преди време във Вашингтон бе приета специализирана резолюция за националната сигурност, задължаваща държавата да подсигури непрекъсваем поток от 12 критични метала. Алуминият заемаше централно място. Беше задействан проект за изграждане на нови рафинерии за алуминиев оксид с участието на компаниите Emirates Global Aluminum и Century Aluminum.
Идеята изглеждаше логична на хартия, но се сблъска с проста пречка: цената на американския мрежов ток. Инвеститорите бързо замразиха плановете си, когато изчислиха операционните разходи спрямо тези в държавите с държавно субсидиран газ или мощна хидроенергетика.
В отбранителния сектор това напрежение вече се усеща. Задържането на доставки на зенитни ракети за източноевропейските съюзници и Украйна съвпада по време с ограниченията при доставката на специални метални профили за ракетните двигатели. Проблемът тук не е политиката, а липсата на физическа суровина на разумна цена.
Парадоксите на американския отбранителен внос
Твърденията за незабавен и пълен колапс на американския ВПК вероятно са преувеличени, но тенденцията е налице. Канадският капацитет също има лимит. Операторът Hydro-Québec вече сключва дългосрочни договорености за електропренос с цивилни потребители в Ню Йорк и Нова Англия, което ограничава възможността за разширяване на канадските топилни заводи.
Ако Вашингтон не успее да осигури евтин базисен товар от атомни или въглищни централи за металургията си, опитите за „решоринг“ на отбранителното производство ще останат административно желание. Напрежението с търговските тарифи спрямо Отава допълнително комплицира казуса.
