По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Енергийният задушаващ хват и геополитическата математика на Белия дом
Натискът върху Острова на свободата не е нов елемент в американската външна политика, но настоящата фаза се отличава със строга техническа последователност. Администрацията на Доналд Тръмп заложи на пряко блокиране на танкерните доставки на суров петрол и мазут, насочени към кубинските пристанища. Според данни на корабни проследяващи системи и енергийни анализатори, вносът на горива в страната е спаднал с над 60% спрямо нивата отпреди две години. Твърди се, че тази стратегия има за цел да причини пълен системен колапс на електрическата мрежа.
Въздействието върху ТЕЦ „Антонио Гутиерас“ в Матансас — основният стълб на кубинската енергетика — е пряко показателно. Без редовни доставки на тежък кубински петрол и вносни разредители, централата редовно излиза от строя. Токовите удари из цялата страна вече не са аварийни събития, а планиран график, достигащ до 18 часа в денонощието в провинции като Сиенфуегос и Камагуей.
Във Вашингтон сметката изглежда проста: ако икономиката бъде оставена без гориво за транспорта и захранване за хладилните инсталации, общественото недоволство ще помете политическото ръководство.
Това обаче изглежда логично на хартия, но има един сериозен проблем. Всяка подобна блокада през последните 60 години произвеждаше точно обратния адаптивен механизъм в кубинското общество — консолидация около държавния апарат чрез купонната система libreta de abastecimiento.
Историческият парадокс: От йезуитския колеж до регионален диктат
Официалната хронология определя 13 август 1926 г. като рождена дата на Фидел Кастро, макар че според редица биографични източници годината е коригирана на 1927 г., за да може седемгодишното тогава момче да бъде прието в колежа „Белен“ в Хавана. Обучението при йезуитите и последвалото завършване на юридическия факултет на Университета в Хавана поставят основата на правен и организационен прагматизъм, който по-късно се превръща в революционна тактика.
Щурмът на казармата „Монкада“ през 1953 г. и десантът с яхтата „Гранма“ през 1956 г. не са планирани като марксистско-ленинистки предприятия. По онова време движението „26 юли“ е силно националистическо, насочено срещу диктатурата на Фулхенсио Батиста и икономическата доминация на американски корпорации над захарната индустрия и казино сектора. Повратът към Москва настъпва едва след приемането на закона за аграрната реформа и последвалата операция в Залива на прасетата през 1961 г.
Куба никога не е била просто пасивен клиент на Варшавския договор. Военните интервенции в Ангола (Операция „Карлота“) и Етиопия през 70-те години се провеждат често по пряка инициатива на Хавана, като понякога заварват съветското Политбюро в заварено положение. Кубинският африкански корпус достига над 50 000 души, действащи на хиляди километри от майката родина — логистично постижение, което надхвърля реалния икономически капацитет на острова.
