Преди няколко дни светът отбеляза 250-годишнината от американската революция, в резултат на която се ражда съвременната най-могъща държава в света. Към тази годишнина народите ще имат най-различно отношение: за едни Съединените американски щати са страната на неограничените възможности, а за други тя от 150 години е световен агресор.
Прави са и едните, и другите. Безспорно е, че великата държава все още е и най-силна. Но вече е безспорно и друго. Скоро тя вече няма да бъде такава. Тя ще бъде една от водещите в света, но вече не единствена.
На тази знаменателна годишнина начело на Съединените щати стои човек, който е сякаш неразгадаем. За едни той е авантюрист, а други – и то в самата му родина, се съмняват в психическата му уравновесеност.
За да е ясно каква е истината за всичко, около САЩ и нейния президент, е необходим по-подробен клиополитически анализ.
***
Край! Вече няма никакво съмнение, че четирийсет и седмият американски президент Доналд Тръмп е някакво удивително явление в политическия живот на света през последните сто години. Чудо невиждано!
Чудо, което поставя за пореден път пред света проблема за ролята на личността в историята.
Доналд Тръмп официално стана за втори път американски президент. От 20 януари 2025 г. той вече е стопанин на Белия дом. Встъпването му в реална длъжност стана типично по американски – помпозно и наивно т. е. доста безвкусно.
Встъпването в длъжност освен това бе съпроводено с естествената шумотевица на световните средства за масова информация. Но тя в никакъв случай не може да се сравни с онази медийна истерия отпреди два месеца, когато Доналд Тръмп убедително спечели изборите за президент.
Преди самите избори, по времето на провеждането им и след тях, цялата новинарска гилдия от негови противници се занимаваше с личния му живот, особено с периода на греховната му младост. И може да се каже, че на въпроса кой е Доналд Тръмп, бе даден изчерпателен отговор, верен или неверен.
При всички случаи обаче по-важен ще се окаже въпросът: що е то Доналд Тръмп като световно историческо явление.
Световната му значимост произтича не само от това, че той стана президент на все още най-могъщата държава в света, но и от това, че световната конюнктура му „възлага“ задачата да сложи край на един от етапите от развитието на капитализма като обществено-историческа формация.
Световната политологична мисъл произведе изобилие от всякакви анализи както на самия нов - стар президент на САЩ, така и на съществуващия в момента световен обществен ред. Разбира се, в центъра на вниманието освен Доналд Тръмп стои и неговата родина САЩ.
***
Интересно е, че сред гражданите на великата държава САЩ рядко се използва изразът „моята родина“. И това при положение, че всеки учебен ден в училищата на тази държава започва с националния химн и издигане знамето на САЩ.
В това няма нищо странно. Съединените американски щати са една от държавите в света с фактически неограничен народностен състав. Обаче за разлика от всички останали подобни държави, в нея някъде се къса връзката между патриотизма и емоционалния израз „ моята родина“.
Не че САЩ няма своите патриоти, хора предани на своята държава, която им е осигурила дом, прехрана, а често пъти и защита. Те са загивали за интересите на тази държава от самото й създаване, във водените от нея войни. Произходът на тези американски патриоти е безкрайно разнообразен. Но служенето на държавата много често се отличава от служенето на родината и за разлика от американците, европейците ясно разбират това.
Може би е естествено, че нещата стоят по този начин – САЩ възникват точно преди двеста и петдесет години. Но днес великата мултиетническа държава се оказва във всестранна криза.
***
Днес, когато следим поведението на САЩ неминуемо възниква един въпрос: в какъв свят живеем?
В себе си той има рационално съдържание и стремеж към познание на действителността. Но този израз може и да не бъде насочен към познание на тази действителност. Той може да има и емоционално съдържание, да изразява удивлението от това, какъв объркан, несправедлив и опасен свят е съвременният. Дори най-често зад израза „в какъв свят живеем“ трябва да бъде сложена не въпросителна, а удивителна! Тогава въпросът се превръща във вопъл.
И двете съдържания на този израз: както рационалното така и емоционалното, са свързани с поведението на Съединените американски щати и разбира се, със странното поведение на техния президент.
В съвременния свят действат и други центрове, подхранващи хаоса, който властва в него.
Такъв фактор е опасната безизходица, до която бе доведена Русия – правоприемникът на СССР.
Важен фактор е и изумителният възход на Китай като най-бурно развиваща се съвременна държава.
Не бива да забравяме и онова странно и все по-неразбираемо образувание – Европа.
Своят принос в крайното напрежение, в което живее съвременният свят, има и държавата Израел. Тя сякаш е незначителна, заради пренебрежително малката територия, която заема и също така не голямо население. Но в своята история съвременната държава на евреите е оставила по целия свят значимо, влиятелно наследство.
И все пак кризисните процеси в съвременния свят се дължат преди всичко на Съединените американски щати.
Обясненията за това са: борба за световно господство, основателно безпокойство от появата на новия, смъртно опасен икономически конкурент – Китай, битката за овладяване на световните материални и енергийни ресурси и т. н.
Всички тези фактори имат своето значение, но най-важният е процесът на окончателно формиране на единна американска нация, сред невъобразимото множество от най-различни народности и раси. Метафорично това може да бъде изразено като раждане с гигантско историческо значение.
Така може да се каже, че като такова явление, формирането на американска нация има своите исторически причини, но самото то е причина за нестабилността на съвременния свят.
Като процес със световно историческо значение създава погрешна познавателна представа за положителните и най-вече за отрицателните последствия от него.
Кои са тези положителни и отрицателни фактори за зараждането на американската нация, може да се определи не само по актуално действащите геополитически фактори в и извън могъщата индустриална държава, а и от дълбинно действащите исторически причини за това.
Съвременната политология обяснява всяко съвременно обществено явление с действието на актуални материални или нематериални фактори. Странно е пренебрежителното отношение, с което съвременните политолози се отнасят към действието на много ефективни в миналото фактори, но загубили сякаш своето влияние върху настоящето.
Това е груба грешка. Историята не е механичен сбор от обособени обществени събития, а система, при това от изключително много взаимни отношения. Тяхното протичане прави историята процес, а не безкрайно повтарящи се движения „на място“.
Това дава много основания да се смята, че съвременните процеси и в САЩ, и предизвикани от тях в света, са свързани повече с миналото, отколкото с актуално действащи геополитически фактори. И ако приемем, че действащите от дълбините на историята фактори, скрито или открито влияят върху формирането на нашата съвременност, изучаването им ще има друга специфика. А с тяхното действие се занимава една особена част от политологията, която можем да наречем клиополитика.
***
Просто, ясно и кратко казано, за същността на съвременно действащите обществени процеси трябва да се разкрият историческите предпоставки за тяхното съществуване. Значи към познаването на актуално действащите материални фактори трябва да се извърши исторически преглед на миналото. С актуално действащите, преобладаващо материални фактори се занимават с геополитиката.
С действащите нематериални фактори работи историческото познание. В което най-важна роля играе времето, чиято изключително важна характеристика е неговата периодизация.
И така, ако потърсим смисъла и същността на съвременния свят т. е. света, в който протича животът на милиарди хора, трябва да разгледаме какво става в света след Втората световна война. От тогава до днес са изминали не много, имайки предвид мащабите на световната история – само осемдесет години.
Самият този период се разделя на два етапа, които символично можем да отбележим: от Ялта 1945 година до Малта декември 1989 година.
Следващият етап бележи времето от Малта до Аляска – август 2025 година.
***
Ялтенската конференция на ръководителите на антихитлеристката коалиция се провежда преди самата капитулация на нацистка Германия на 9 май 1945 година.
Четирийсет дни след нея в Потсдам край Берлин се провежда мирната конференция, която завършва юридическата форма на победата над нацизма.
Резултатите от тази конференция са забележителни. Особено важен е фактът, че на нея отсъстват двама от тримата велики ръководители на антихитлеристката коалиция: Ф. Д. Рузвелт и У. Чърчил.
Президентът Ф. Д. Рузвелт умира на 12 април 1945 г., а У. Чърчил напуска премиерския си пост вследствие на загубени парламентарни избори.
Тези обстоятелства определят както различията между великите сили от антихитлеристката коалиция в оценяването на резултатите от световния пожар, така и облика на бъдещия световен ред.
По това време СССР е определен като безапелационен главен фактор за победата над Третия райх. Съветската държава опазва и развива същността си на особена - руска цивилизация. Великата държава успешно защитава обществения ред, върху който е изграден социализмът, с което тя става привлекателен пример за народите в света. Но всичко това е заплатено с огромни човешки жертви и невиждана до тогава материална разруха.
Другият победител в световната война са Съединените американски щати. При това сякаш са абсолютният победител.
В края на войната се оказва, че великата държава притежава 46 % от банкираните златни запаси на света. Това прави САЩ световен заемодател. Съединените щати са абсолютен печеливш – доларът се превръща в световна валута без конкуренция.
САЩ стават седалище не само на нововъзникналите две световни банки, но и на световната регулираща следвоенния ред Организация на обединените нации (ООН). Английският език окончателно измества френския от статута му на всеобщо средство за дипломатическа комуникация и във всички останали сфери на обществения живот в световен мащаб.
И може би най-важното - от икономически колос и военно джудже САЩ се превръщат в най-могъщата военна държава на планетата без конкуренция. Мнение, което и до днес е най-разпространено в света.
Този статут, придобит от САЩ след Втората световна война, е давал основание на Ф. Д. Рузвелт да смята, че държавата, на която той е президент, всъщност няма врагове. Включително и СССР – държавата, която не смята нито за идеологически, нито за свой геополитически враг. На него не му е бил нужен никакъв англосаксонски проект за световно господство.
И може би това е една от скритите причини за ранната му и … удобна смърт в самото навечерие на победата над нацистка Германия…
***
От трите държави основни победителки във войната най-сложно е положението на Великобритания. Тя сякаш по чудо оцелява, когато от 1 септември 1939 до 22 юни 1941 година е заставена сама да устоява на страховития въоръжен натиск на нацистка Германия.
Това Великобритания дължи на много фактори, но един е от особена важност – неин министър-председател по това време е Уинстън Чърчил. Днес мнозинството от историците на колективния Запад не пропускат факта, че когато на 1 септември 1939 година нацистка Германия напада Полша и завзема половината от нея, на 17 септември Червената армия навлиза в Полша и завзема другата й половина.
За споменатите западни историци Полша „пада жертва на двама диктатори – А. Хитлер и Й. В. Сталин“. Гарантите на Полша – Лондон и Париж на 3 септември обявяват война на единия от двамата агресори, с което и започва Втората световна война. Но под натиска на У. Чърчил ръководените от тях страни – гаранти на Полша не обявяват война на СССР нито тогава, нито след това… Защо?
Днес нещата изглеждат много прости, защото гениалната интуиция на британския премиер му е подсказала, че нападателите на Полша рано или късно ще се вчепкат помежду си. Всъщност съюзниците на Полша не смятат СССР за агресор!
На 22 юни 1941 година нацистка Германия напада СССР, У. Чърчил прочита в английския парламент една от своите знаменити речи, в която се обявява за военен съюзник на ненавижданата от него Съветска Русия…
Ето това е резултатът от неопределянето на Червената армия като агресор, когато тя на 17 септември навлиза в Полша.
Съвсем скоро след нахлуването на Вермахта в СССР – през август 1941 година, по настояване на британския премиер, той и Ф. Д. Рузвелт се срещат в Нюфаундленд. Там те подписват т. нар. „Атлантическа харта