Китайският модел срещу кубинската реалност
Днешната върхушка, оглавявана формално от Мигел Диас-Канел, но контролирана оперативно от 95-годишния Раул Кастро и генералите от GAESA (военно-промишления холдинг), се опитва да приложи китайския или виетнамския модел на пазарно отваряне под строг партиен контрол. През 2021 г. беше задействана т.нар. Tarea Ordenamiento — валутна реформа, която премахна двойната парична система (конвертируемото песо CUC) и остави само кубинското песо (CUP).
Резултатът обаче бе катастрофална инфлация. Без чуждестранни инвестиции и без пряк достъп до международните финансови институции заради дял III от закона „Хелмс-Бъргън“, пазарният механизъм просто разкри пълната липса на стоки.
Тук има нещо, което не излиза в сметките на реформаторите. Китай започна своите реформи през 1978 г. с огромна селска работна сила и под мълчаливото благосклонно съдействие на САЩ, които виждаха в Пекин противовес на СССР. Куба се опитва да направи същото в условията на пълна финансова изолация и с остра демографска криза — над 400 000 младоспособни кубинци са напуснали острова само през последните две години според данни на американската гранична служба.
Семейните кланове, преговорите под масата и латиноамериканското махало
Въпреки острата ситорика пред Общото събрание на ООН, комуникационните канали между Вашингтон и Хавана никога не са прекъсвали напълно. Според дипломатически източници, дискретните контакти в момента се водят от представители на по-младото поколение от семейство Кастро, включително фигури, близки до разузнавателните служби.
Тръмп използва доктрината „Монро“ като основен външнополитически лост в Западното полукълбо. Целта му е разсичане на оста Хавана-Каракас-Манагуа. Сривът в производството на венецуелската държавна компания PDVSA вече ограничи безплатните доставки на петрол за Куба от 100 000 барела на ден в периода на Уго Чавес до под 25 000 барела днес.
Паралелно с това политическото махало в Латинска Америка показва признаци на повторно колебание. Завоят надясно в страни като Аржентина създава временен натиск върху Куба, но правителствата в Бразилия и Мексико продължават да осигуряват скрита хуманитарна и енергийна подкрепа. Мексиканската държавна компания Pemex неофициално е пренасочила няколко танкера с лек петрол към рафинерията „Синфоегос“, за да предотврати пълното спиране на кубинската мрежа.
Геополитическият залог: Кой ще издържи по-дълго
Нито Пекин, нито Москва са готови да поемат сметката за издръжката на кубинската икономика по начина, по който го правеше СИВ до 1991 г. Китай инвестира предимно в телекомуникационна инфраструктура (Huawei) и слънчеви паркове, настоявайки за строги гаранции за изплащане на дълговете. Русия от своя страна предоставя пшеница и търси възможности за дългосрочен наем на пристанищни съоръжения, без обаче да предлага мащабни финансови грантове.
Стратегията на Хавана се свежда до чисто физическо оцеляване през следващите критични месеци. В кубинското ръководство битува изчислението, че Белият дом ще пренасочи вниманието си към Близкия изток и Тайванския проток, оставяйки карибския въпрос на втори план.
Историята на кубинската криза показва, че икономическото изтощение рядко води до автоматичен срив на авторитарни системи с добре изграден апарат за вътрешна сигурност. Въпросът днес е дали инфраструктурата на острова — от водопроводите до трансформаторните станции — няма да се разпадне физически, преди политическите преговори да дадат резултат.
