Викторианската наука имаше една крещяща нужда – спешно се търсеше полумаймуна, която да подпре току-що излезлия "Произход на видовете". И когато през 1856 г. в Неандерталското дефиле каменоделците извадиха деформиран череп с мощни надвежди, антрополозите си въздъхнаха с облекчение. Идеалният кандидат за "косматото диваче" беше намерен, а фактът, че още през 1829 г. в Енжис, Белгия, и през 1848 г. в Гибралтар вече бяха открити идентични останки, просто бе подминат с мълчание. Архивното гробище на науката обича да крие факти, които не се вписват в текущата конюнктура.
Имаше обаче един сериозен проблем и той се казваше Роберт Вирхов. Германският анатом и патолог проучи находката от Дюселдорф и отсече чисто клинично: това е череп на съвременен човек, с тежки деформации от рахит в детството и последвал артрит в зряла възраст. Описанието на Вирхов беше методично, студено и абсолютно точно от патоанатомична гледна точка. Но гласът му потъна в интелектуална мъгла. На зараждащия се еволюционен триумф му трябваше звено, а не болен средновековен рейдър или казак от Наполеоновите войни, както спекулираха скептиците. Така митът за косматия, прегърбен варварин бе циментиран за следващия век и половина.
Когато обаче оставиш идеологията и хванеш шублера и ДНК секвенатора, цифрите започват да изглеждат смущаващо познати. Неандерталците са били хора със среден ръст от 160 до 170 сантиметра, с широк гръден кош, мощна мускулна маса и обем на черепната кухина, достигащ между 1500 и 1600 кубически сантиметра. За справка – средният обем при съвременния Homo sapiens е около 1350 кубика. Разбира се, тези числа не ги правят автоматично гении. Анатомичният анализ показва, че голяма част от този обем е била заделена за тилната област, отговаряща за сензорната обработка и зрението – жизненоважна адаптация за лов в полумрака на периглациалните гори.
Относно гъстата козина, с която илюстраторите от XX век така обилно я покриваха – биофизиката е категорична. Двуногият хоминид, който изминава десетки километри дневно в преследване на дивеч, разчита на терморегулация чрез изпотяване. Всяко плътно козинено покритие при интензивно физическо натоварване води до светкавично прегряване и термичен шок. Неандерталците са имали не повече окосмяване от днешните северни народи, а генетичните анализи на локуса MC1R показват, че сред тях е имало и индивиди със светла кожа и червена коса.
Материалната култура: Прагматизъм без излишни украшения
Археологическият пласт на Мустьерската култура, датиран отпреди 300 000 до 40 000 години, показва желязна логика на ресурсите. Това не са били безпомощни скитници. Техните каменни кремъчни върхове, стъргалки и длета са изработени по т.нар. Левалоазна техника – сложен многостъпков метод, изискващ предварително пространствено планиране на нуклеуса, преди да се нанесе решаващият удар. Товарът на тези оръжия и инструменти е бил изчислен за здравина, а не за естетическа грация.
В пещерните системи от Франция до Узбекистан пробойни в теорията за "примитивния дивак" зейват на всеки метър. При разкопките в пещерата Кебара в Израел и Льо Мустьер във Франция се вижда ясно зониране на жилищното пространство: обособено огнище, занаятчийска зона за обработка на кости и кожи, и отделно място за спане. Neandertal-ците са третирали счупвания на крайници с обездвижване – намерените скелети показват зараснали фрактури на феморални и хумерални кости, което означава месеци грижа и осигуряване на храна от общността за индивид, който не е можел да ловува.
Религиозните и погребалните практики също са документирани с археологически факти. В пещерата Шанидар в Ирак са открити палинологични следи от цветен прашец (бял равнец, метличина, пролетен минзухар) около погребаните тела. Това не е романтична фикция, а ботанически факт. Ритуалното подреждане на рогове от алпийски козирози и мечи черепи в определени геометрични структури показва абстрактно мислене, ориентирано към отвъдното или поне към маркиране на свещено пространство.
Генетичният анализ на палеолитните групи разкрива и друга строго прагматична социална структура – патрилокалност. Момичетата, достигнали репродуктивна възраст (при тях това е ставало по-рано, около 8-10 годишна възраст поради ускорения метаболизъм), са преминавали в съседни родови групи, докато мъжките индивиди са оставали в майчиния клан. Тази система е блокирала инбридинга и генетичната деградация в продължение на стотици хиляди години.
