Механика на издигането и пробойни в теорията
Въпросът как течната фаза достига до повърхността разкрива известни пробойни в теорията, които изискват внимателен подход. Тъй като течният азот при определени температури притежава по-висока плътност от твърдия азотен лед, естествената плаваемост не винаги работи в полза на издигането. Тук планетолозите допускат намесата на хидростатично налягане, упражнявано от тежките надлежащи маси, както и присъствието на по-леки разтворени газове като метан и въглероден оксид, които намаляват плътността на флуида и го тласкат нагоре през тесни тектонични микроканали.
Веднъж излязъл на повърхността, течният азот би следвало бързо да заври и да премине в газообразно състояние или моментално да замръзне поради екстремния вакуум. Но при определени микроклиматични условия в ниските топографски депресии на Спутник Планум, флуидът може да се задържи достатъчно дълго в течно състояние, за да се разтече по локалните градиенти на наклона и да създаде вижданите от New Horizons потъмнявания. Това е процес, сходен с явленията, които анализирахме в минали публикации относно динамиката на ледените спътници в външната Слънчева система, където повърхностната активност се захранва от невидими подповърхностни резервоари.
Паралели с Тритон и глобалните импликации
Разбирането на тези процеси надхвърля рамките на самия Плутон. Подобна криохидрологична динамика хвърля светлина върху историческите записи на апарата Voyager 2 от 1989 година, който регистрира активни азотни гейзери на спътника на Нептун, Тритон. Ако под Спутник Планум наистина съществува функционираща система от азотни съдове и капиляри, това означава, че Kuiper пояса не е статично струпване на скали и прах, а динамична среда, в която флуидите продължават да преформатират повърхностите.
Сегашните интерпретации стъпват изцяло върху математически симулации и дистанционно сондиране, което оставя голямо място за научен скептицизъм. Без директни сеизмични измервания или повторна мисия с орбитален апарат, способен на продължително заснемане в реално време, тези хипотези остават най-доброто възможно обяснение, но не и окончателно доказана истина. Интелектуална мъгла около вътрешния строеж на Плутон продължава да съществува, но наличните данни категорично затварят вратата за представата за една напълно мъртва и неподвижна планета джудже.
