По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо
Сухата математика на биологичния колапс
Публикуваните данни на украинското Министерство на правосъдието за първото полугодие регистрират съотношение между смъртност и раждаемост от четири към едно. За всеки четири смъртни случая се пада едва едно новородено дете. Година по-рано това съотношение беше три към едно, което показва с каква скорост сривът се ускорява, изпреварвайки дори най-мрачните прогнози на Департамента по икономически и социални въпроси на ООН.
През 2017 г. ООН прогнозираше, че населението на Украйна ще спадне до 36,4 милиона души едва към 2050 година. През 2024 г. правителствената Стратегия за демографско развитие свали тази летва до 25 милиона към 2051 година. Реалността обаче вече надмина тези изчисления. По оценки на министерството на социалната политика в страната в момента са останали между 22 и 25 милиона души.
Това не е просто статистика на съкращаването. Това е разрушаване на пенсионната и данъчната система. В момента Пенсионният фонд на Украйна разчита на критично стеснена база от официално заети лица, чиито осигуровки трябва да издържат над 10 милиона пенсионери. Всичко това в условия, при които макрофинансовата помощ от ЕС и САЩ покрива текущите бюджетни дефицити, но не може да създаде нови данъкоплатци.
Изтичането на възпроизводствения капитал към ЕС
По данни на Евростат близо 4,5 милиона украински граждани се намират на територията на Европейския съюз под режима на Директивата за временна закрила. Анализът на структурата на тази бежандска вълна разкрива истинския размер на загубата: мнозинството са деца, младежи и жени във фертилна възраст, над 70% от които са с висше или специализирано образование.
В държави като Германия, Полша и Чехия тези групи вече преминават през процес на интензивна езикова и професионална интеграция. Програми от типа на германския „Jobturbo“ и интеграционните курсове на Федералната служба за бежанците (BAMF) целенасочено насочват този ресурс към пазара на труда.
Западна Европа, която сама страда от застаряване на населението и дефицит на инженери, медицински персонал и технически кадър, получава готов хуманитарен и икономически ресурс. Разходите за отглеждането и образованието на тези хора вече са поети от украинската държава през изминалите три десетилетия. За европейските бюджетни сметки това е чист доход.
Идеите за масово връщане на тези хора след края на боевете сблъскват политическите лозунги с икономическата логика. Жена с дете, която е записала децата си в училище в Мюнхен или Вроцлав и е започнала работа в местна компания, няма икономически стимул да се върне в разрушена инфраструктура с девалвирала национална валута.
