Терминологична мъгла и логистиката на медта
Всеки, който е прекарал поне няколко месеца в архивите или по прашните терени на Близкия изток, знае едно златно правило: академичният консенсус мрази да му се задават въпроси за консумативи. Когато Сър Уилям Флиндърс Питри публикува своите подробни измервания на ядро №7 от Гиза в края на XIX век, той не беше воден от романтични теории за извънземни. Питри беше прецизен практик. Неговото заключение, че жлебовете върху гранитното ядро са врязани със стъпка от над два милиметра на едно завъртане, и до днес стои като огромен прецедент, който катедрите предпочитат да подминават с мълчание.
Твърдението, че египтяните са рязали хиляди тонове розов асуански гранит с чиста мед и кварцов пясък, среща огромен физически проблем. Медта е мек метал с ниска твърдост по скалата на Моос. Кварцът наистина има твърдост 7 и може да надраска фелдшпата и кварца в гранита, но при триене свободният абразивен прах износва самата медна матрица десетки пъти по-бързо от скалата. Според експериментални данни от каменообработващата промишленост, за изрязването на един кубичен метър гранит по този начин биха били необходими тонове чиста мед, която се изтрива на прах, и невъобразими количества вода и квалифициран труд. В архивните икономически папируси от Старото царство обаче подобен колосален добив, транспорт и претопяване на мед за кариерите просто липсват. Описаните количества меден инвентар са скромни, а отчетността на древните чиновници е била педантична до болка.
Загадката на конусните ядра и спиралните жлебове
Основният препъникамък за теорията за ръчното търкане се крие в геометрията на намерените дупки и остатъчни ядра. При пробиване с медна тръба и свободен абразив, пясъкът се трупа в горната част на отвора. В хода на работата това неизбежно закръгля ръбовете на инструмента и създава отвор, който се стеснява надолу, или обратното — разширява се неравномерно поради биенето на ръката. На терен обаче се наблюдават перфектни цилиндрични и дори леко конусовидни ядра, където самият прорез става по-тесен с дълбочината, а режещият ръб е запазил остра, почти хирургическа геометрия.
Свободният абразив няма как да поддържа постоянна прорезна дебелина, без да "заобли" метала. Нещо повече, по стените на дупките в Абу Сир и Гиза ясно се виждат непрекъснати спирални следи. Ако пробиването е ставало чрез бавно въртене на ръка с постоянно добавяне на пясък, жлебовете щяха да бъдат хаотични, припокриващи се и загладени. Наличието на равномерна стъпка подсказва за натиск и подаване на инструмента, които изискват сериозно механично усилие — тонаж, затискащ пробивната глава надолу, докато тя се върти. Според документи на Лабораторията за алтернативна история (ЛАИ), създадена навремето от Андрей Скляров, подобни следи подсказаха за използването на кинематични схеми, близки до съвременните машини. В техните материали често се изтъкваше, че геометрията на срязване съответства на инструменти с фиксирано диамантено острие или захванати абразивни зърна. Дали това е така, не може да бъде независимо потвърдено от класическата наука, но пробойните в официалната теория остават зейнали.
