Двете войни започват да се свързват
Войната в Украйна и напрежението около Тайван дълго време се разглеждаха като две различни геополитически кризи. Едната принадлежи на европейското пространство и противопоставянето между Русия и Запада, другата – на съперничеството между Китай и Съединените щати в Индо-Тихоокеанския регион. Разстоянието между двата театъра е огромно, историческите причини са различни, непосредствените участници също. Но технологичната трансформация на войната постепенно започва да заличава тази дистанция.
В свое скорошно предаване известният руски китаевед Николай Вавилов поставя въпрос, който заслужава много по-широк анализ от темата за поредната оръжейна доставка. Според представените от него данни Тайван ускорено изгражда производствен капацитет за безпилотни системи, развива отношения с украински структури и компании и постепенно се включва във вериги, чрез които дронове и компоненти могат да достигат до европейския театър на войната. Вавилов свързва този процес и с ограниченията, които Китай въведе върху износа на определени безпилотни системи и технологии с двойна употреба.
Зад конкретните числа се очертава процес с далеч по-голямо значение. Украйна и Тайван започват да откриват взаимна стратегическа полезност. Едната страна притежава натрупан практически опит от война, в която безпилотните системи се превърнаха в масово средство за разузнаване, удар, наблюдение и морски операции. Другата разполага с високотехнологична индустрия, електроника, производствена култура и място в глобалните технологични вериги.
Съчетаването на тези два ресурса може да промени характера както на сегашния конфликт, така и на подготовката за евентуален бъдещ конфликт в Източна Азия.
Украинският фронт като технологична лаборатория
Украйна се превърна в огромен полигон за ускорено развитие на безпилотната война. Това определение не е метафора. Технологии, които преди десетилетие принадлежаха предимно на скъпи военни програми, вече преминават през цикъл на разработване, бойно използване, противодействие и модернизация, измерван понякога в месеци или седмици.
Един успешен модел дрон поражда средство за противодействие. То на свой ред предизвиква промяна в честотите, управлението, навигацията, конструкцията или тактиката. Следва ново противодействие. Войната започва да наподобява постоянно технологично състезание, при което способността за бърза адаптация може да бъде не по-малко важна от количеството произведено оръжие.
Особено ценен е опитът с морските безекипажни системи. Вавилов обръща специално внимание на сътрудничеството между украински и тайвански структури в тази област и на възможността украинският практически опит да бъде използван при разработването на тайвански морски безпилотни платформи. Това вече непосредствено засяга Китай.
Черно море и Тайванският проток са несравними като география, мащаб и военно съотношение на силите. Но един от уроците на украинската война е универсален: сравнително евтини безпилотни системи могат да принудят много по-скъп противник да изразходва огромни ресурси за защита на кораби, пристанища, бази, логистични центрове и крайбрежна инфраструктура.
За Тайван подобен опит има особена стойност. Стратегическият проблем на острова не е да създаде военноморски сили, равни по размер на китайските. Подобна задача практически би била непостижима. Много по-реалистична е друга стратегия – да бъде направена евентуалната военна операция срещу острова максимално сложна, скъпа и непредсказуема.
Тук украинският боен опит придобива значение, което надхвърля отношенията между Киев и Тайпе.
Тайван открива в Украйна не само партньор, а източник на боен опит
Вавилов посочва поредица от контакти между украински и тайвански представители, включително парламентарни, индустриални и свързани с безпилотните технологии. В неговата интерпретация постепенно се оформя своеобразно украинско-тайванско военно-индустриално взаимодействие.
Това твърдение трябва да бъде разглеждано внимателно. От наличния материал не следва, че вече съществува напълно оформен общ военно-промишлен комплекс. Но тенденцията, която Вавилов описва, е достатъчно важна сама по себе си.
За Тайван украинската война предоставя нещо, което не може да бъде произведено във фабрика – натрупан боен опит.
Инженерът може да конструира безпилотна система. Военният може да разработи концепция за използването ѝ. Ученията могат да симулират бойна обстановка. Нито едно от тези неща обаче не възпроизвежда напълно средата на продължителна война срещу технологично способен противник, който непрекъснато променя собствените си средства за радиоелектронна борба, противовъздушна отбрана, маскировка и противодействие.
Украйна натрупва точно такъв опит. Затова трансферът между Украйна и Тайван може да бъде много по-важен от продажбата на определен брой дронове. Прехвърлят се знания за това кои конструкции оцеляват, какво се поврежда, как се преодолява заглушаването, как се организира масово производство, как се намалява цената, как се използват граждански компоненти и колко бързо трябва да бъде променяна една система, преди противникът да се научи да я неутрализира.
Това е нов вид военно знание.
От оръжейни доставки към обмен на военни екосистеми
През XX век военното сътрудничество обикновено се измерваше чрез танкове, самолети, ракети и кораби. Производителят създаваше платформата, държавата я купуваше, армията я включваше във въоръжението си.
Безпилотната революция постепенно разрушава този модел. Дронът сам по себе си е само част от системата. Зад него стоят микропроцесори, оптика, двигатели, батерии, комуникационни модули, софтуер, изкуствен интелект, средства за радиоелектронна борба, производствени линии, граждански компании, университети и хиляди малки доставчици.
Военното производство започва да се слива с гражданската технологична икономика. Точно тук Тайван има огромно значение. Островът заема специфично място в световната електронна индустрия. Ако към този технологичен потенциал бъде добавен украинският боен опит и западният капитал, може да възникне производствена среда, която не зависи от класическия модел на големите оръжейни концерни.
Вавилов вижда подобна перспектива и предупреждава, че Тайван може да се превърне в един от големите световни центрове за производство на различни категории безпилотни системи. Тук вече се появява връзката между европейската и азиатската криза.
Една технология – два фронта
За Вашингтон украинската война и Тайванският проток официално остават различни проблеми. В стратегическата реалност обаче между тях има все повече пресечни точки. Украйна показва как работят западните разузнавателни системи срещу голяма континентална сила. Показва значението на спътниковата информация, масовите евтини дронове, разпределеното производство, цифровото управление на бойното поле и способността на гражданската технологична индустрия бързо да бъде включена във военната икономика.
Русия същевременно показва как една голяма държава се адаптира към подобна война – чрез увеличаване на производството, развитие на радиоелектронната борба, собствени безпилотни системи и промяна на тактиката.
Тези процеси се наблюдават внимателно далеч извън Европа. Пекин изучава руската и украинската адаптация. Тайпе изучава украинската устойчивост. Американските военни структури анализират и двете страни. Производителите наблюдават кои технологии работят и кои се провалят.
Получава се глобален цикъл на военно обучение. Войната в Украйна вече не произвежда само разрушения и политически последствия. Тя произвежда военно знание, което постепенно се разпространява към други потенциални конфликтни пространства.
Китай се сблъсква с последиците от собствената си икономическа интеграция
Тук анализът на Вавилов достига до особено важен парадокс. Китай и Тайван са политически противници, но икономиките им десетилетия наред се развиваха в условията на огромна взаимозависимост. Вавилов посочва мащабната търговия между двете страни на пролива и движението на огромно количество компоненти и технологии през тази икономическа система.
Тази взаимозависимост дълго време се разглеждаше като фактор, намаляващ вероятността от война. Логиката беше проста: когато две икономики са толкова дълбоко свързани, цената на конфликта става прекалено висока.
Събитията от последните години поставят тази логика под съмнение. Икономическата взаимозависимост може да възпира войната, но когато политическото противопоставяне вече е започнало, същата взаимозависимост може да се превърне в източник на стратегически уязвимости.
Китайски компоненти могат да попадат в производствени вериги, чието крайно предназначение Пекин не контролира напълно. Тайвански предприятия могат да използват натрупания в продължение на десетилетия индустриален обмен с континента, докато едновременно изграждат собствена отбранителна индустрия.
В такъв момент икономическата интеграция престава да бъде само мост. Тя започва да се превръща и в поле на стратегическо съперничество.
Първият голям извод
Затова предаването на Николай Вавилов заслужава внимание не толкова заради впечатляващите числа, които той цитира, колкото заради процеса зад тях.
Ако украинският боен опит започне системно да се съчетава с тайванския технологичен потенциал, а произведените там системи намерят път към европейския военен театър, разделението между украинската и тайванската криза постепенно ще отслабва. Европа ще започне да влияе върху военното равновесие в Азия. Азия ще започне да влияе върху военното равновесие в Европа. Украинската война ще предоставя технологии и опит за подготовката на Тайван, а тайванската индустрия ще може да предоставя производствен капацитет за войната в Украйна.
Тогава ще се окаже, че една от най-важните промени в сегашната международна система протича почти незабелязано. Фронтовете все още са разделени географски. Военно-индустриалните им екосистеми вече започват да се срещат.
А това поставя много по-тревожния въпрос, към който трябва да преминем нататък: дали войната в Украйна постепенно не се превръща в лаборатория за бъдещата война около Китай.
Украйна като лаборатория на войната срещу Китай
Възможният конфликт около Тайван обикновено се описва чрез числеността на китайския флот, американските самолетоносачи, ракетните системи на Народноосвободителната армия на Китай и способността на Съединените щати да се намесят достатъчно бързо. Украинската война показа слабостта на подобно мислене. Големите платформи продължават да имат огромно значение, но между тях се появи цял технологичен пласт от евтини, масови и постоянно променящи се системи, които могат да влияят върху действията на далеч по-скъпо въоръжение.
За Тайван този опит има непосредствено практическо значение. Островът не може да си постави реалистичната задача да изгради военноморски и военновъздушни сили, равностойни на китайските. Разликата в населението, индустриалния потенциал, ресурсите и мащаба на въоръжените сили е прекалено голяма. Тайванската стратегия неизбежно трябва да търси други механизми за възпиране – такива, които увеличават цената на евентуална китайска операция и затрудняват нейното планиране. Точно в тази област украинската война предоставя опит, който преди 2022 година практически не съществуваше в сегашния му мащаб.
Черно море като школа за Тайванския проток
Един от най-интересните моменти в предаването на Николай Вавилов е свързан не с въздушните дронове, а с безекипажните катери. Той твърди, че при контактите между украински и тайвански структури се обсъжда предаване и усъвършенстване на технологии, използвани в Черно море. Според неговата оценка този въпрос предизвиква сериозен интерес в Китай, защото подобни системи биха могли да бъдат адаптирани към условията на Тайванския проток.
Черно море не може механично да бъде пренесено в Източна Азия. Различни са разстоянията, релефът на крайбрежието, плътността на военноморските сили, възможностите за наблюдение, мащабът на китайската авиация и ракетните войски. Но украинският опит показва нещо, което Тайван трудно би могъл да получи чрез мирновременни учения: как малки безекипажни платформи функционират срещу реален противник, който се учи, променя защитата си и разполага със сериозни средства за разузнаване и радиоелектронна борба.
Това знание има висока стойност, защото евентуалната операция срещу Тайван би поставила Китай пред изключително сложна задача. Морският десант е сред най-трудните видове военни операции. Той изисква концентрация на кораби, транспортни средства, авиация, логистика и огромно количество техника в сравнително ограничено пространство. Дори когато атакуващата страна има значително превъзходство, самата необходимост да прехвърли войски през морето създава уязвими моменти.
Масовото използване на автономни и дистанционно управлявани системи би могло да увеличи тези рискове. За защитника не е задължително всяка система да унищожава голям кораб. Достатъчно е определена част от тях да принуждават противника да отделя допълнителни сили за охрана, да променя маршрутите, да разширява зоните за сигурност и да изразходва скъпи боеприпаси срещу евтини цели. Във военната икономика съотношението между цената на атаката и цената на защитата постепенно се превръща в самостоятелен фактор.
Украинската война предостави на военните плановици реални данни за подобна асиметрия.
Тайван не трябва да победи китайската армия по китайските правила
Традиционната логика на въоръжаването кара по-малката държава да се стреми към умалено копие на силите на по-големия противник – по-малко самолети, по-малко кораби, по-малко ракети, но приблизително същата структура. При огромна разлика в ресурсите този модел има очевиден предел.
Безпилотните технологии позволяват различен подход. Те дават възможност значителна част от бойната мощ да бъде разпределена между множество малки платформи, чието унищожаване не води до загубата на цяла скъпа система и екипажа ѝ. Масовостта променя и проблема за откриването. Един голям военен обект може да бъде следен сравнително постоянно. Хиляди малки средства, разпръснати между мобилни позиции, укрития и гражданска инфраструктура, създават друга задача.
За остров като Тайван това е особено важно. Територията му е ограничена и се намира под постоянно наблюдение. Големите военни бази, летища, пристанища и ракетни позиции могат предварително да бъдат включени в китайското целеуказване. Разпределената система от малки автономни платформи би била по-трудна за неутрализиране с първоначален масиран удар.
Така украинският опит се вписва в стратегическия проблем на Тайван, защото и двете търсят начин да намалят значението на количественото превъзходство на по-мощен противник.
Най-ценният украински износ може да се окаже натрупаното знание
Когато се говори за украинско-тайванско военно сътрудничество, вниманието лесно се фиксира върху броя на дроновете и производствените мощности. По-съществената стойност може да се намира другаде.
За повече от четири години война украинските инженери, оператори и производители натрупаха огромен масив от практически знания. Те знаят как определени компоненти се държат при продължително използване, как руската радиоелектронна борба влияе върху различните системи, какви решения работят за кратко и след това губят ефективност, как трябва да бъде организирано производството, когато конструкциите се променят постоянно.
Подобен опит трудно може да бъде описан изчерпателно в техническа документация. Част от него съществува като организационна култура – отношения между оператори, инженери и производители, способност за бързо преработване на системата след информация от фронта, готовност за производство на големи серии от сравнително евтини изделия вместо на малък брой технологично съвършени платформи.
Тайван има индустриалната среда, в която такъв опит може да бъде превърнат в сериозен производствен ресурс. Силните позиции на острова в електрониката и високотехнологичното производство създават възможност бойните решения да бъдат свързани с промишлена база, способна да ги стандартизира и мащабира.
Тук се появява същинската стратегическа стойност на връзката, за която говори Вавилов. Украйна може да предоставя проверени в реална война решения, докато Тайван може да предоставя индустриалната среда за тяхното технологично развитие и серийно производство. Вавилов вижда възможност това сътрудничество постепенно да придобие характеристиките на обща производствена верига. Подобна перспектива не бива да се приема като вече завършен факт, но посоката заслужава внимание.
Вашингтон също чете украинския фронт през Тайван
Американският интерес към украинския военен опит не се изчерпва с резултатите от западните оръжейни системи срещу руската армия. За Съединените щати конфликтът предоставя информация за проблеми, които биха възникнали и при евентуална война с Китай: изчерпването на боеприпаси, устойчивостта на производствените вериги, зависимостта от електроника, необходимостта от бързо възстановяване на запасите и огромното потребление на сравнително евтини безпилотни средства.
Войната показа колко трудно е военно производство, оптимизирано за ограничени конфликти и сравнително малки серии, да бъде приспособено към продължително противопоставяне между индустриални сили. При Тайван този проблем би бил още по-остър. Морската и въздушната война изискват скъпи платформи и високотехнологични боеприпаси, чието производство не може да бъде увеличено за няколко седмици.
Затова масовите безпилотни системи придобиват двойна роля. Те не заменят корабите, авиацията и ракетите, но могат да поемат част от задачите, за които използването на скъпо въоръжение е икономически неефективно. Същевременно могат да принуждават противника да изразходва значително по-скъпи средства за тяхното унищожаване.
Този урок вече се изучава едновременно във Вашингтон, Пекин и Тайпе. Всяка страна го интерпретира според собствената си стратегия, но никоя не може да го пренебрегне.
Пекин наблюдава войната от другата страна на огледалото
Китай също получава огромен обем знания от украинския конфликт. Народноосвободителната армия разработва безпилотни, роботизирани и мрежово управлявани системи от години, а Вавилов специално подчертава китайските разработки в областта на рояците от дронове и управлението им чрез изкуствен интелект.
Украинският фронт позволява тези концепции да бъдат сравнявани с реалността на войната. Вижда се какво става с комуникациите при силна радиоелектронна борба, колко бързо противникът намира противодействие на новите системи, как се променя ролята на маскировката и колко трудно е технологичното преимущество да бъде запазено за дълъг период.
За Пекин има и допълнителен проблем. Ако украинският опит действително започне да се институционализира в тайванската отбранителна индустрия, Китай ще трябва да планира евентуална операция срещу остров, който вече няма да се подготвя единствено по американски военни концепции. В подготовката му ще присъстват уроци, получени от продължителна сухопътна, въздушна, морска и електронна война срещу Русия.
Това не премахва огромното китайско военно превъзходство спрямо Тайван. То обаче усложнява задачата пред китайското планиране. Военната сила има значение не само чрез количеството оръжие, но и чрез степента, в която противникът е способен предварително да разбере начина, по който то ще бъде използвано, и да подготви асиметричен отговор.
Украйна предоставя на Тайван възможност да изучава подобна адаптация в реално време.
Войната в Европа променя подготовката за война в Азия
Това е съществената промяна, която стои зад конкретните факти, изложени от Вавилов. Доскоро украинският и тайванският въпрос можеха сравнително убедително да бъдат разглеждани като две отделни регионални кризи. Днес технологичните връзки между тях стават все по-видими.
Не става дума за съществуването на един общ военен план срещу Русия и Китай, за какъвто представеният материал не дава доказателства. Процесът е по-сложен. Военният опит, индустриалният капацитет и технологичните решения започват да преминават между различни географски пространства. Украинската война създава знания, които Тайван може да използва; тайванската индустрия развива мощности, които могат да бъдат използвани в Европа; американската стратегия наблюдава и двете направления; Китай и Русия от своя страна също изучават същите процеси и адаптират собствените си системи.
Така конфликтът в Украйна придобива значение, което далеч надхвърля бъдещето на самата Украйна. Той вече влияе върху начина, по който държавите си представят следващата голяма война, върху структурата на военното производство и върху избора между скъпи платформи и масови автономни системи.
За Тайван това е възможност да получи за няколко години опит, който иначе би могъл да бъде придобит единствено чрез собствена война. За Китай това означава, че подготовката за евентуален конфликт около острова трябва да отчита противник, който изучава украинския фронт не като далечна европейска трагедия, а като източник на практически военни знания.
Тази връзка променя и смисъла на икономическата взаимозависимост между Китай и Тайван. Производствените вериги, изграждани десетилетия като част от икономическото сближаване през Тайванския проток, постепенно попадат под натиска на военното съперничество. В следващата част трябва да разгледаме този китайски парадокс: как икономическата интеграция, която трябваше да направи конфликта все по-малко вероятен, започва да създава нови стратегически уязвимости.
Китайският парадокс: икономическата интеграция започва да произвежда военна уязвимост
В продължение на десетилетия отношенията между Китай и Тайван се развиваха върху противоречие, което изглеждаше управляемо. Политически Пекин настояваше, че островът е част от Китай и че националното обединение остава историческа цел. Икономически двете страни на протока се свързваха все по-плътно. Тайвански предприятия инвестираха на континента, китайски производители се включваха в тайванските технологични вериги, а огромен поток от стоки и компоненти преминаваше в двете посоки.
Зад този модел стоеше убеждението, че икономическата взаимозависимост постепенно ще намалява политическата дистанция. Колкото по-свързани стават двете икономики, толкова по-висока би била цената на конфликта и толкова по-силни биха били интересите, които работят за запазване на статуквото.
Вавилов насочва вниманието към обратната страна на този процес. Той посочва мащабния търговски обмен между континентален Китай и Тайван и огромното количество компоненти, които преминават през тези производствени отношения. При подобен обем Пекин практически не може да проследява крайното предназначение на всяка микросхема, електронен модул или друг продукт, който достига до тайвански предприятия.
Това, което десетилетия беше разглеждано като гаранция срещу военно противопоставяне, започва да създава нов проблем за китайската стратегия.
Когато взаимозависимостта вече не означава сигурност
Глобализацията беше изградена върху предположението, че икономическата рационалност постепенно ще ограничава геополитическите конфликти. Китайското развитие след реформите на Дън Сяопин до голяма степен използва тази среда. Пекин се интегрира в световната икономика, без да се отказва от собствената политическа система, а Тайван се превърна в един от важните участници в трансграничните производствени вериги на китайското икономическо пространство.
Проблемът възниква, когато една производствена система започне да функционира едновременно в икономическа и във военно-стратегическа среда.
Един електронен компонент няма политическа принадлежност. Той може да бъде използван в автомобил, индустриална машина, комуникационно устройство или безпилотна система. Съвременната военна индустрия използва огромно количество технологии, които първоначално са създадени за гражданския сектор. Разделението между гражданска и военна производствена верига става все по-трудно, особено при масовите дронове.
Китай може да ограничава износа на определени категории продукти, да въвежда лицензионни режими и да санкционира конкретни предприятия. Вавилов описва подобни действия на Пекин по отношение на безпилотните технологии и някои европейски и японски компании. Но когато става дума за икономическо пространство с огромен стокообмен, контролът има естествени граници.
Рязкото прекъсване на тези връзки също би имало цена за самия Китай. Континенталната и тайванската икономика са се развивали съвместно достатъчно дълго, за да възникнат зависимости, които не могат да бъдат премахнати с административно решение без сериозни последствия.
Така Пекин се изправя пред неприятен избор. Ако запази високата степен на икономическа свързаност, част от китайската производствена база може косвено да продължи да захранва тайвански технологични отрасли, включително такива, които постепенно придобиват военно значение. Ако започне радикално да прекъсва тези връзки, Китай сам ще ускори икономическото отделяне на Тайван от континента.
Тайван се подготвя за икономиката на конфликта
Особено важна в предаването на Вавилов е посочената от него цел Тайван да изгради до края на десетилетието значително по-независима производствена база за безпилотни системи, която да не зависи критично от доставки от континентален Китай. Той свързва това с по-широкото превръщане на острова във военно-индустриален център и с подготовката му за възможно продължително противопоставяне.
Ако тази политика бъде реализирана в значителен мащаб, тя ще означава промяна в самата логика на отношенията през Тайванския проток. Тайпе няма да разчита единствено на американски оръжейни доставки, а ще се стреми да създаде собствена способност за масово производство на системи, които могат бързо да бъдат възстановявани и заменяни по време на конфликт.
Украинският опит показва защо това е необходимо. В продължителна високотехнологична война запасите, натрупани преди началото ѝ, могат да бъдат изчерпани много по-бързо от очакваното. Способността да се произвежда по време на самия конфликт придобива значение, сравнимо със способността да се складира оръжие преди него.
Тайван има сериозно предимство в тази област – развита технологична индустрия. Слабостта му е зависимостта от международни вериги за доставки и от морски транспорт. Подготовката за евентуален конфликт следователно изисква не само повече оръжия, а преструктуриране на икономиката така, че определени критични производства да могат да функционират при прекъсване на част от външните връзки.
Това е далеч по-дълбок процес от увеличаването на военния бюджет.
Пекин е принуден да преосмисля собствената си стратегия на сближаване
Китайската политика към Тайван дълго време комбинираше военно възпиране с икономическо привличане. Континентът трябваше да стане толкова важен за тайванската икономика, че политическото отделяне да изглежда все по-неизгодно. Този модел постигна значителна икономическа интеграция, но не доведе до съответстваща политическа интеграция.
Сега военното противопоставяне между Китай и САЩ започва да променя средата, в която този модел функционира. Ако Тайван изгражда алтернативни производствени вериги със Съединените щати, Япония, Европа и Украйна, икономическата тежест на континента постепенно може да загуби част от политическото си въздействие.
Това не означава бързо икономическо отделяне. Мащабът на връзките е прекалено голям. По-вероятно е да се развие селективно разделяне в отраслите, които двете страни определят като стратегически. Полупроводниците, изкуственият интелект, комуникациите, роботиката, безпилотните системи и производството на критични компоненти постепенно ще бъдат разглеждани не само през цената и ефективността, а през риска от бъдещ конфликт.
В такава среда търговията вече не може автоматично да бъде приемана като противоотрова срещу войната. Една и съща икономическа връзка може да носи печалба в мирно време и да създава уязвимост при военно противопоставяне.
Това е китайският парадокс, който се очертава зад наблюденията на Вавилов. Пекин трябва едновременно да запази икономическите механизми, чрез които Тайван остава свързан с континента, и да ограничава възможността тези механизми да подпомагат изграждането на тайвански военен потенциал. Колкото повече островът се подготвя за продължителен конфликт и изгражда алтернативни технологични партньорства, толкова по-трудно ще бъде поддържането на този баланс.
В този процес вече се вижда и по-голямата промяна, която надхвърля отношенията между Китай и Тайван. Световната икономика постепенно престава да бъде организирана единствено според ефективността на производството и започва да се пренарежда според очакванията за бъдещи конфликти. Това е следващото равнище на проблема – преминаването от глобални производствени вериги към военно-индустриални блокове.
От глобализация към военно-индустриални блокове
Връзката между Тайван и Украйна придобива истинското си значение, когато бъде поставена в по-широката промяна на световната икономика. През последните десетилетия производството беше организирано според цената, технологичната специализация и достъпа до пазари. Една компания можеше да проектира продукта в Съединените щати, да използва компоненти от Китай, Тайван, Япония и Южна Корея, да го сглобява в Югоизточна Азия и да го продава в Европа. Политическите граници имаха значение, но рядко определяха цялата производствена логика.
Военното противопоставяне между големите сили започва да променя тази система. Въпросът вече не е само къде даден компонент може да бъде произведен най-евтино. Все по-важно става дали доставчикът ще остане достъпен при санкции, блокада или война и дали технологията няма да се окаже под контрола на държава, която утре може да бъде противник.
Предаването на Николай Вавилов показва конкретно проявление на тази промяна. Китай ограничава определени категории износ, Тайван търси по-независима производствена база, Украйна изгражда отношения с тайвански производители, а европейските държави увеличават собствените си военни мощности. Вавилов разглежда тези процеси предимно през отношенията Русия–Китай–Тайван, но зад тях се очертава по-мащабно преструктуриране.
Военната сигурност влиза във фабриката
Промяната засяга самото понятие за отбранителна индустрия. Производството на съвременни безпилотни системи зависи от електроника, оптика, батерии, комуникационни устройства, софтуер и изкуствен интелект. Огромна част от тези технологии принадлежат едновременно на гражданската и на военната икономика.
Затова бъдещата военно-промишлена база няма непременно да изглежда като традиционния оръжеен завод. Тя може да включва предприятия за полупроводници, производители на електромотори, софтуерни компании, телекомуникационни фирми и малки технологични производители. Способността на държавата да води продължителен конфликт ще зависи все повече от устойчивостта на цялата тази среда.
Тайван е особено важен пример, защото неговата сила произтича от мястото му в гражданската високотехнологична икономика. Украйна представлява другата страна на процеса – среда, в която граждански технологии бяха ускорено приспособени към потребностите на реална война. Съчетаването на тези два типа капацитет обяснява защо контактите, описани от Вавилов, заслужават по-голямо внимание от обикновена оръжейна сделка.
Формира се нова география на производството
След края на Студената война икономическата карта на света постепенно се отдели от военно-политическата. Китай се превърна в основен производствен център за западните икономики, въпреки че никога не стана част от западната система за сигурност. Русия доставяше огромни количества енергийни ресурси на Европа, докато НАТО се разширяваше към руските граници. Тайван развиваше производствени отношения с континентален Китай, въпреки нерешения политически конфликт между тях.
Този модел вече се променя. След 2022 година Европа започна ускорено да намалява част от икономическите си зависимости от Русия. Съединените щати ограничават достъпа на Китай до определени високотехнологични продукти и едновременно стимулират преместването на стратегически производства. Пекин отговаря със собствен контрол върху критични суровини и технологии. Тайван се стреми да намалява зависимостите, които могат да бъдат използвани срещу него при конфликт.
Световната икономика няма да се раздели напълно на затворени пространства. Взаимните зависимости са прекалено големи, а цената на пълното им разрушаване би била огромна. По-вероятно е да се оформят защитени стратегически ядра вътре в глобалната търговия. Държавите ще продължат да търгуват помежду си, но при технологиите с военно значение ще се стремят към доставчици, които смятат за политически надеждни.
Така постепенно се оформя икономическа карта, върху която бъдещите съюзи започват да влияят върху местоположението на заводите, лабораториите и технологичните центрове.
Украйна и Тайван попадат в една стратегическа мрежа
В тази среда украинско-тайванското взаимодействие придобива различен смисъл. Украйна се намира във война с Русия и получава мащабна подкрепа от Съединените щати и европейските държави. Тайван се намира в центъра на американско-китайското стратегическо противопоставяне и ускорено развива отбранителния си потенциал. Политическите им ситуации са различни, но технологичните им потребности започват да се пресичат.
Вавилов вижда в това сериозна опасност за Русия, защото тайванското производство може да компенсира част от ограниченията върху китайските доставки и да създаде нов източник на безпилотни системи за Украйна и Европа.
От китайска гледна точка проблемът е различен. Технологиите и бойният опит, натрупани срещу Русия, могат да бъдат адаптирани към подготовката на Тайван. Така две отделни стратегически конфронтации започват да обменят ресурси и знания, без да е необходимо между тях да съществува формален военен съюз.
Това е съществената особеност на новата система. Военните блокове на XXI век няма да се определят единствено от договорите между държавите. Те ще се изграждат и чрез производствени вериги, технологични стандарти, общи разработки, достъп до критични компоненти и натрупан боен опит.
Русия и Китай се изправят пред сходен проблем
Москва и Пекин се намират в различни стратегически ситуации, но срещат сходно предизвикателство. И двете държави трябва да действат в световна икономика, от която не могат и не желаят напълно да се изолират, докато част от технологичните и производствените връзки в тази икономика постепенно се подреждат според логиката на военното противопоставяне.
За Русия този процес вече има непосредствени последици. Вавилов обръща внимание на сложните отношения на Москва с Тайван, включително зависимостта от определени тайвански технологии и оборудване. Това ограничава възможностите за пряк икономически натиск върху острова, дори когато тайвански продукти или производствени мощности започват да имат значение за украинската военна индустрия.
За Китай дилемата е още по-сложна заради огромната икономическа свързаност с Тайван. Пекин трябва да запазва икономическите отношения, които поддържат връзката между двете страни на протока, и едновременно да отчита риска част от тази индустриална среда да бъде включена в подготовката за евентуално военно противопоставяне.
В този смисъл Тайван се превръща в пресечна точка на две епохи. Едната е епохата на глобализацията, която свърза китайската и тайванската икономика до степен, при която рязкото им разделяне би нанесло тежки щети и на двете. Другата е епохата на стратегическото съперничество, която принуждава същите икономики да разглеждат взаимната зависимост като потенциален риск.
Украинската война ускорява този преход, защото показа колко бързо търговски отношения, технологични зависимости и граждански производства могат да бъдат подчинени на изискванията на продължителен военен конфликт. Тайван наблюдава този опит и преструктурира част от собствената си индустриална политика според него. Китай наблюдава същия процес от противоположната страна на протока.
Затова дроновете, от които започва предаването на Николай Вавилов, са само видимата част на много по-голяма промяна. Зад тях протича постепенно пренареждане на технологичните и производствените връзки според стратегическите конфликти, които държавите вече смятат за възможни. Ако тази тенденция продължи, икономическата глобализация няма да изчезне, но все по-голяма част от нея ще функционира в условията на военно-политическо разделение. А отношенията между Украйна и Тайван показват колко бързо две далечни регионални кризи могат да бъдат свързани чрез индустрията и технологиите още преди да са се превърнали в части от един общ военен конфликт.
Когато две далечни войни започнат да се свързват
Предаването на Николай Вавилов започва от конкретен и тревожен за Русия въпрос – превръщането на Тайван в голям производител на безпилотни системи и възможността част от тях да достигат до Украйна. Зад тази тема обаче се открива процес с много по-голямо значение. Украинският конфликт и подготовката за евентуална война около Тайван вече не могат да бъдат разглеждани като напълно изолирани един от друг военни театри. Между тях започват да се движат технологии, производствени решения и натрупан в реални бойни условия опит.
Украйна придоби нещо, което не може да бъде създадено нито в лаборатория, нито по време на военно учение – практически знания от продължителна високотехнологична война срещу голяма военна сила. Безпилотните системи, радиоелектронната борба, морските дронове, разпределеното производство и непрекъснатото приспособяване на техниката към действията на противника вече представляват огромен масив от военно знание. Тайван има очевиден интерес към него, защото собствената му стратегия също трябва да търси начини да компенсира огромното количествено превъзходство на потенциалния противник.
От другата страна стои тайванската индустриална и технологична база. Ако бойният опит, натрупан в Украйна, бъде съчетан с производствените възможности на Тайван и с американски и европейски технологии и капитал, може да възникне военно-индустриална връзка, чието значение няма да се измерва само с броя произведени дронове. Тя ще създава способност бойният опит от един конфликт бързо да бъде превръщан в технологични решения за друг.
За Китай това е нов стратегически проблем. Пекин трябва да отчита не само американското военно присъствие около острова, но и възможността Тайван да усвоява уроците от войната в Украйна. Същевременно огромната икономическа взаимозависимост между континента и острова ограничава възможността Китай просто да прекъсне всички технологични и производствени връзки. Така една от големите икономически конструкции на глобализацията постепенно се сблъсква с логиката на бъдещото военно противопоставяне.
Този процес засяга и Русия. Ако Тайван действително се превръща в значим производствен център за безпилотни системи, част от технологичния потенциал на Източна Азия може да бъде включен във войната в Европа. А опитът от тази европейска война може впоследствие да се върне в Азия под формата на технологии, тактики и производствени модели, предназначени за съвсем друг противник.
Така се оформя една от най-съществените характеристики на новата международна среда. Географската дистанция вече не означава стратегическа изолация. Военният опит се пренася между континентите, гражданската индустрия се включва във военното производство, а производствените вериги започват да се изграждат с оглед не само на пазара, но и на възможните бъдещи конфликти.
Затова големият въпрос след анализа на Вавилов не е дали Тайван ще произведе стотици хиляди или милион безпилотни системи. Числата могат да се променят, програмите могат да бъдат забавени, а част от прогнозите могат да не се реализират в първоначално заявения мащаб. Значението на процеса остава.
Войната в Украйна вече се превръща в източник на военно знание за държави, които се подготвят за съвсем други конфликти. Тайван се стреми да превърне част от това знание в собствена отбранителна способност, докато неговата технологична индустрия може да започне да обслужва потребности, възникнали на европейския фронт.
Това е връзката, която заслужава да бъде наблюдавана през следващите години. Защото ако тя продължи да се развива, бъдещият конфликт около Тайван няма да започне от нулата. Част от технологиите, тактиките и представите за войната вече ще са преминали през изпитанието на украинския фронт.
И тогава ще стане ясно, че две войни не е необходимо да започнат едновременно, за да се окажат части от една и съща промяна на световния военен ред.
