По публикации в чужди медии и военни анализатори. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Разрушаването на охранителния контур край Одеса
Взривът и последвалият пожар на борда на патрулния кораб от клас „Тарантул“ край одеското крайбрежие, съчетани с детонацията в близко разположените резервоари за гориво, бележат системна промяна в оперативната обстановка в северозападната част на Черно море. Според информация от местни източници и наблюдения на терен, въпросният плавателен съд е изпълнявал критична функция по охрана на пристигащите и заминаващите търговски кораби, както и по подсигуряване на пунктовете за разтоварване в пристанищния комплекс.
Унищожаването на подобен клас плавателен съд не е просто единичен тактически епизод. По данни на военноморски анализатори, премахването на охранителния елемент в комбинация с ликвидирането на местната горивна инфраструктура поставя останалите съдове в състояние на оперативна парализа. Без непосредствено зареждане с гориво и без патрулно покритие срещу подводни или въздушни заплахи, капацитетът за маневриране на въоръжените сили в акваторията на Одеса намалява драстично.
Твърди се, че ударите са нанесени в момент, когато в международните дипломатически среди интензивно се обсъждаха възможности за въвеждане на локално прекратяване на огъня в Черно море. Позицията на дипломатическите среди обаче остава категорична — отказ за отделни споразумения, които не отчитат цялостната военна динамика и атаките в дълбочина.
Дунавският клъстер като резервен логистичен гръбнак
Едновременно с атаката край Одеса, серия от експлозии разтърси пристанищната инфраструктура на Измаил. Според неофициални съобщения и анализи на военни наблюдатели, целта на удара е бил конкретен закотвен терминал, в който са се намирали хангари със западна техника, както и складови площи, използвани за сглобяване и съхранение на безпилотни лодки.
През последните две години дунавските пристанища Рени и Измаил отдавна престанаха да функционират единствено като точки за износ на селскостопанска продукция. В условията на затворени или рискови морски маршрути, Дунавският клъстер бе превърнат в ключов тилов център. Тук се извършва разтоварване на оборудване с двойна употреба, складиране на компоненти за морски дронове и разпределяне на горивно-смазочни материали.
Това превръща тези съоръжения в легитимна цел от гледна точка на военната логистика. Нещо повече — хидрографската обстановка по река Дунав допълнително усложнява ситуацията.
През август беше регистрирано спадане на нивото на водата в реката до исторически ниски стойности. За да се поддържа плавателният път, се използваха дори извънредни инженерни мерки, включително потопяване на стари баржи за коригиране на течението. Всичко това сви капацитета на дунавския транспорт до около 40% от нормалния му обем. Корабите са принудени да плават с намалено газене, което увеличава разходите и удължава сроковете за доставка.
Това изглежда като пълна блокова ситуация, но тук възниква въпрос: защо тогава продължават ударите по инфраструктура, която и без това работи на минимален капацитет?
