По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Правната рамка от 1945 година и Директива № 677
Според официални заявления на руското Външно министерство, териториалната принадлежност на Курилските острови към СССР (съответно Руската федерация) е пряка последица от международноправните договорености от Ялтенската (1945 г.) и Потсдамската конференция, както и от последвалата капитулация на Япония на 2 септември 1945 г.
В този контекст се посочва Директива № 677 на Върховния командващ на Съюзните сили генерал Дъглас Макартър от 29 януари 1946 г. Този административен документ изрично изключва от политическата и административна юрисдикция на Япония редица територии, включително Курилските острови, групата острови Хабомаи и остров Шикотан. Според съветски и руски правни анализатори, това е логическо продължение на решението на съюзниците за пълно демонтиране на японската имперска структура.
Токио обаче гради своята позиция върху Санфранциския мирен договор от 1951 г. В чл. 2, параграф „с“ от този документ Япония се отказва от всички права и претенции върху Курилските острови и Южен Сахалин. Разминаването идва от факта, че японската дипломация твърди, че четирите южни острова — Итуруп, Кунашир, Шикотан и Хабомаи (наричани в Япония „Северни територии“) — никога не са били част от Курилската верига според Трактата от Симонода от 1855 г. и съответно не подпадат под клаузите за отказ.
Тук има един съществен детайл, който често се пропуска. Съветският съюз не подписва договора от Сан Франциско през 1951 г., именно поради отказа на САЩ и Великобритания да включат ясна клауза, че суверенитетът върху въпросните територии се прехвърля пряко на СССР. По този начин в международното право се създава вакуум, който продължава да захранва правни спорове вече над седем десетилетия.
Стратегическата военна геометрия на Охотско море
Зад историческите и дипломатически аргументи стоят съвсем конкретни военно-стратегически и икономически фактори. Курилският архипелаг представлява естествена бариера, която затваря Охотско море и го превръща във вътрешно море за Руската федерация.
Проливите между южните острови — най-вече проливът Екатерина и проливът Фриз — осигуряват целогодишен, незамръзващ излаз за Тихоокеанския флот на Русия от базите във Владивосток и Камчатка към открития океан. Ако тези острови преминат под японски суверенитет, Охотско море губи статута си на защитен бастион за руските стратегически атомни подводници с балистични ракети (САРБ).
През последните години Москва предприе стъпки по модернизация на военната си инфраструктура на Итуруп и Кунашир. На островите са разположени:
- Брегови ракетни комплекси „Бал“ и „Бастион“;
- Зенитно-ракетни системи С-300В4;
- Модернизирана летищна инфраструктура, способна да приема цивилни и военни транспортни самолети.
Тези системи за контрол и ограничаване на достъпа (A2/AD) покриват значителна част от въздушното и морското пространство в района на Хокайдо. Вашингтон и Токио виждат в тази милитаризация пряка заплаха за корабоплаването и оперативната свобода на ВМС на САЩ в регион, където алиансът между САЩ и Япония е основен стълб на сигурността.
