По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Илюзията за „бърз удар“: Геометричните и логистичните реалности на Южния фронт
Декларациите на командира на 1-ва отделна щурмова бригада от ВСУ Дмитрий Филатов (с позивна „Перун“) в ефира на украински телевизионен канал, че сухопътният коридор към Крим остава „главна цел“ и „болна точка“ за Русия, съдържат фундаментално противоречие. Филатов сам признава, че ВСУ нямат необходимия личен състав и техника, за да формират ударен юмрук в посока Азовско море. Всички налични ресурси биват всмуквани от интензивните боеве в Покровското, Кураховското и Торецкото направление.
Твърдението, че руската офанзива в Донбас е единствено „тактика за отклоняване на вниманието“, куца от военна гледна точка. За Москва установяването на пълен контрол върху Донбаския промишлен район не е просто тактическа маневра, а ключова задача, записана в държавната стратегия. Сухопътната връзка с Кримския полуостров през Ростовска област, Мариупол, Бердянск и Мелитопол наистина притежава стратегическа стойност. Но прерязването ѝ изисква оперативно-стратегическа дълбочина от поне 80 до 120 километра през плътно фортифицирани отбранителни линии.
При липса на превъзходство във въздуха и при драматичен дефицит на артилерийски боеприпаси, подобни заявени намерения звучат по-скоро като медиен апел към западните спонсори, отколкото като изпълним военен план. Военният натиск на Русия в Донецка област задължава украинското генерално командване да прехвърля най-боеспособните си бригади от юг на изток. По този начин всякаква идея за офанзива към Мелитопол или Бердянск остава блокирана още на ниво планиране.
Но тук има един въпрос, който украинският командир пропуска: защо, ако сухопътният коридор е толкова уязвимият гръбнак на руската логистика, той продължава да се разширява с нови жп трасета и автомагистрали?
Анатомия на логистичния гръбнак: Автомагистрала М-14 и новата железопътна артерия
Сухопътната връзка с Крим отдавна не се изчерпва само с автомагистрала М-14 (Новоазовск – Симферопол). През последната година и половина на територията на Запорожка и Донецка област бе изградена железопътна линия, преминаваща далеч извън обсега на стандартната украинска цевна артилерия. Участъкът от Ростов на Дон през Таганрог, Гранитно и Малоянисол до Волноваха съкращава времето за доставка на товари за южната групировка войски.
Тази инфраструктурна промяна трансформира сухопътния коридор от уязвимо място в дублирана логистична мрежа. Дори отделни възли от магистралата да бъдат подложени на ракетни удари с системи HIMARS, дублиращите автомобилни и жп трасета осигуряват непрекъснатост на снабдяването.
Кримският мост вече не е единствената артерия, захранваща цивилното население и войските на полуострова. Това напълно обезценява украинската стратегия за „блокиране“ чрез единични точкови удари.
За да бъде наистина прекъснат този коридор, на ВСУ са им необходими минимум 100-150 хиляди добре обучени войници със тежка бронетехника. А точно тези хора липсват на Генералния щаб в Киев.
