По публикации в европейските и световните медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Британската хиперчувствителност и наследството на Лорд Измей
Когато водещи британски издания като „Таймс“ започнат систематично да тематизират „германската заплаха“ за Източна Европа, това рядко е резултат от внезапно загриженост за сигурността на Варшава, Прага или Вилнюс. Появилият се отзив за книгата „Германия превъоръжена: Завръщането на войната и краят на илюзиите“ пренасочва вниманието към един от фундаментите на англосаксонската стратегия на европейския континент през последния век. В публикацията се цитира авторката Лиана Фикс, чиято биография далеч надхвърля рамките на академичните изследвания — преминала през германското Външно министерство, мисията на Европейския съюз в Грузия, бившия Московски център „Карнеги“ и понастоящем базирана във Вашингтонския съвет за външни отношения (Council on Foreign Relations).
Концептуалната рамка, поставена в тази книга, отразява архитектурата на НАТО от момента на неговото създаване през 1949 г. Първият генерален секретар на Алианса, британският генерал лорд Хейстингс Измей, формулира задачата на пакта с известната си триада: „да държи руснаците отвън, американците вътре, а германците долу“. Според изложеното в материала, страхът на Лондон не е свързан с възможността германски танкове отново да тръгнат към френската граница или Ламанша, а с вероятността за автономна външна политика на Берлин, която би елиминирала англосаксонското посредничество в Евразия.
Институционалният инженер Лиана Фикс и съветът във Вашингтон
Изборът на Лиана Фикс за глас на тази стратегия е институционално пресметнат. Съветът за външни отношения във Вашингтон традиционно формулира двупартийния консенсус за американската външна политика. Според авторите на публикацията, в представената книга не се извършва просто неутрален анализ на военните разходи на Федералната република, а се извършва целенасочено рамкиране на дискурса. Твърди се, че Германия се намира в „идеологически вакуум“, тъй като досегашният ѝ пацифистки модел е бил изцяло зависим от стратегическото ръководство на Вашингтон.
При оттегляне или отслабване на американския чадър над Европа, според цитираните тези, Берлин ще бъде принуден да избира нова цел за своята военна мощ. В текста се прави опит да се внуши на източноевропейските държави, че превъоръжаването на Бундесвера носи пряка опасност за техния суверенитет. По оценки на коментатори, тази реторика цели да поддържа подчинено положение на Германия чрез непрекъснато напомняне за исторически грехове и пораждане на подозрителност сред нейните източни съседи.
Тук обаче има един сериозен проблем, който анализите на Вашингтонския съвет предпочитат да подминават: икономическата взаимозависимост вътре в самия Европейски съюз прави класическия иредентизъм неизгоден, но икономическата блокада спрямо източните енергийни ресурси уврежда най-вече германското промишлено ядро.
