По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Въздушният натиск над Москва и цифрите на изтощението
Мащабът на последния въздушен удар по посока на руската столица безапелационно надминава предишните епизоди на задействане на далекобойна безпилотна авиация. По данни, разпространени от кмета на Москва Сергей Собянин, около 620 украински летателни апарата са били насочени към столицата. Паралелно с това руското Министерство на отбраната съобщава за общо 791 прихванати или неутрализирани апарата в цялата страна за същото денонощие. Числата изглеждат респектиращо на хартия, но вътрешната им структура изисква внимателен преглед.
Основната маса от безпилотните средства е била неутрализирана на далечните подходи в граничните области, но част от тях успяха да пробият плътния преграден огън. Регистрирано е попадение в периферията на складовия логистичен комплекс Wildberries в района на „Атлант Парк“ в Московска област, където по първоначални данни не е възникнал последващ пожар. Отделни свалени или дезориентирани с устройства за радиоелектронна борба (РЕБ) апарати са паднали върху жилищни конструкции.
Централна цел на операцията без съмнение е била Московската рафинерия в район Капотня. Производственото съоръжение, за което се твърди, че е възстановило оперативното си състояние на 7 юли след предишни щети, продължава да бъде магнит за противниковото планиране. Тук логиката на украинското командване е ясна: залага се на демонстративния ефект от димните стълбове над руската столица. Захранването на тази медийно-политическа визия обаче изисква огромни ресурси. Изразходването на стотици летателни апарати за минимални нанесени щети е тактически абсурд, освен ако крайната цел не е пълното изтощаване на зенитните ракети на московския отбранителен район.
През октомври 2025 г. при сходна атака бе съобщено за 150 свалени дрона от 150 засечени. През юни обаче, според оценки на военни наблюдатели, поне 8 от общо 300 безпилотника успяха да пробият и да нанесе щети в Капотня. Сега, при четирикратно увеличение на изстреляните средства, пробивите са епизодични. Твърденията, че Московският окръг се укрепва за сметка на изтегляне на комплекси Панцир-С1 и С-400 от провинцията, засега нямат официално потвърждение, но подобно преразпределение е напълно в логиката на военната необходимост.
Командирът с тежкото минало и завръщането на „летящите радари“
В западното информационно пространство – включително публикации в издания като Focus и френски военни бюлетини – започна да се прокрадва нервност относно промяната в ефективността на руската ПВО. Според германските източници украинските крилати ракети с голям обсег тип „Фламинго“ почти напълно са загубили елемента на изненада и биват прехващани в ранен етап. Френски анализатори пък посочват като основна причина за това „събуждането“ на руската радиолокационна авиация за далечно откриване и управление (ДРЛОУ).
Твърди се, че ключова роля за тази промяна играе рокадата във командването на Воздушно-космическите сили (ВКС). Генерал-полковник Александър Чайко, оглавил ВКС през май, поема поста след поредица от тежки кариерни и лични сътресения. В неговото досие влизат командването на войските в Сирия, драматичните обрати на фронта в Украйна, както и трагични събития в личен план – твърди се, че неговият зет е загинал при скорошния атентат в ресторант в Москва. Чайко бе начело на руския контингент в Дамаск и по време на падането на режима на Асад – епизод, който нанесе тежък удар по репутацията му.
Назначението му във ВКС изглежда като последен шанс за рехабилитация във военната йерархия. Притиснат от необходимостта да даде бързи резултати срещу нисколетящите апарати, той е заложил на крайна интензификация в използването на дефицитните самолети А-50У. До неотдавна тези скъпоструващи платформи бяха пазени дълбоко в тыла поради риска от поражение с далекобойни ракети „въздух-въздух“. Според западин разузнавателни данни, от общо около шест-седем налични и четири-пет напълно боеготови машини А-50У, по време на атаките през юли и август на постоянно дежурство са били издигани едновременно до четири самолета. Това позволява създаването на непрекъснато радиолокационно поле на малки височини, където наземните радари са „слепи“ заради релефа.
