Правната празнота и илюзията за институционализация
Бракът, видян извън романтичния си захарно-розов воал, е сурова стопанска и социално-биологична конструкция. В своята генеза той представлява механизъм за разпределение на ресурси, наследяване на капитал, уреждане на настойничество и консолидация на поземлени или финансови активи между два родови клана. Наскоро публикуваният анализ на Иньонг Чунг от Центъра „Беркман-Клайн“ към Харвардския университет поставя пръст в раната, която много ентусиазирани футуролози старателно избягват. Когато един човек инвестира емоционален капитал в невронна мрежа, той не сключва съюз с равнопоставен субект, а консумира услуга.
Някои юристи бързат да посочат гъвкави правни рамки — като законодателството в щата Колорадо, където част от брачните права и задължения могат да се прехвърлят чрез отделни договори за взаимно деноминиране на пълномощия. На хартия изглежда примамливо да делегираш медицински решения, управление на банкови сметки или разпределяне на лични данни на специализиран софтуерен агент. Но тук настъпва първата пробойна в теорията. Всеки правен акт изисква две страни, притежаващи юридическа деспособност и способност да носят отговорност пред закона. Алгоритъмът няма собственост, той самият е такава. По същество опитът да се ожениш за ИИ е правно еквивалентен на това да сключиш брак с собствения си автомобил или с пакета си акции в дадена корпорация.
Архитектурният лимит: Семейството като мрежа от физически ресурси
Социалната физика на човешките общества разкрива още един фундаментален проблем, който романтично настроените потребители предпочитат да игнорират. Човешкият партньор идва с пълен комплект от външни социални връзки — биологични родители, роднини, история, финансови задължения и физически ограничения. Тези фактори създават триене, а именно триенето изгражда реалната социална тъкан. Бракът исторически свързва мрежи от хора, създавайки система за взаимно застраховане срещу глад, суша, войни и икономически сривове.
Дигиталният спътник е абсолютно стерилен откъм социален контекст. Зад неговата персонализирана фасада не стои родова памет или семеен съвет, а сървърен парк, изискващ гигавати електроенергия, охлаждащи системи и денонощна поддръжка от системни администратори. Както отбелязва изследването на Чунг, ако премахнем метафорите, зад вашия „идеален партньор“ стои борда на директорите на дадена технологична компания. Неговите „родители“ са инвеститорите от рисковите фондове, а неговото „възпитание“ е плод на цензурни филтри и масиви от данни, изстъргано от глобалната мрежа. В този контекст, конфликтът на интереси не е между съпрузи, а между клиент и корпоративен доставчик, гонещ тримесечни печалби.
