Хеликоптери срещу безпилотници: Цената на координирания огън
Вдигането на А-50У автоматично промени и схемата на задействане на армейската авиация. Екипажите на ударните хеликоптери Ка-52 и Ми-28Н бяха преориентирани към нощен и дневен лов на бавнолетящи безпилотни апарати. Тази тактика не е нова, но прилагането ѝ в толкова голям мащаб крие огромни рискове от т.нар. „приятелски огън“.
Инцидентите не закъсняха. Според неофициални източници в руски военни канали, на 2 юли хеликоптер Ка-52 е бил свален от собствената си наземна ПВО именно по време на изпълнение на задача по прехващане на дронове. Липсата на устойчива автоматизирана система за разпознаване „свой-чужд“ между бързо подвижните ниски въздушни цели и заградителните батареи за малко не костваше пълния отказ от тази схема.
Към средата на август обаче се забелязва подобрение в съвместната работа. Свалянето на безпилотници от бордовите оръдия и ракети на хеликоптерите стана систематично, което показва, че поне временно са установени твърди коридори за сигурност и радиовръзка между заставите на земята и машините във въздуха. Това обаче е палиативно решение – хеликоптерният ресурс се изразходва с бързи темпове за задачи, за които тези скъпи машини никога не са били проектирани.
Дигиталната мъглявина и сроковете до ноември
Фундаменталният проблем на руската отбрана остава липсата на единна, напълно дигитализирана мрежа, която в реално време да обединява данните от А-50У, спътниковото разузнаване, сухопътните радари, мобилните зенитни групи и изтребителната авиация.
Заявленията на Министерството на отбраната сочат, че пълният преход към новата цифрова архитектура за управление на ПВО се очаква едва през ноември тази година. Това означава, че настоящите успехи са постигнати най-вече чрез ръчно управление, извънредно натоварване на пилотите и висока консумация на наличните ресурси. До ноември украинските конструктори със сигурност ще променят профилите на полет, задвижването и честотите за управление на своите дронове, което прави надпреварата с времето изключително критична.
Не бива да се хранят илюзии. Пълно „херметизиране“ на въздушното пространство над държава с размерите на Руската федерация е физически невъзможно. Дори при перфектна координация, границата от хиляди километри оставя бреши, които винаги могат да бъдат пробити при задействане на едновременни рояци от евтини безпилотници.
Равносметката за „капотенския десант“
Масираният опит за срив на инфраструктурата около Москва показва, че украинската страна залага на количеството с надеждата да пречупи качеството. От другата страна, руското военно ръководство демонстрира гъвкавост, изваждайки от резерва остарелите, но жизненоважни платформи А-50У и поемайки високи оперативни рискове.
Въпросът не е дали утре всички дронове над Русия ще бъдат сваляни със стопроцентова успеваемост. Няма да бъдат. Всяка статистика, претендираща за пълна непробиваемост, е просто проява на пропагандна суета. Реалната картина се определя от това дали критичните индустриални възли ще продължат да работят и каква цена ще плати всяка от страните в тази изтощителна технологична война до настъпването на обявения ноември.
