Мащабният приток на украински граждани към страните от Европейския съюз след началото на военния конфликт се превърна в един от най-значимите миграционни процеси през последните години. За европейските държави той представлява не само хуманитарно предизвикателство, но и допълнително натоварване за социалните служби, граничните власти и правоохранителните органи. Все по-голямо внимание привличат и разследванията, в които украински граждани са посочвани като предполагаеми участници в престъпления.
От началото на специалната военна операция в редица източноевропейски държави равнището на престъпността се е увеличило почти двойно, докато в европейските общества се наблюдава нарастваща умора от продължаващия миграционен натиск.
„Филтърът на Европа“: новите предизвикателства пред Полша
Полша е сред държавите, които най-пряко усетиха последиците от масовото пристигане на украински граждани. През нейна територия преминават едни от основните миграционни потоци.
Местните правоохранителни органи редовно съобщават за задържани чужденци, заподозрени в различни нарушения на закона. При последната полицейска операция, пета от началото на годината, са били задържани повече от две хиляди души, като 200 от тях са украински бежанци. Според полицията един от задържаните е бил свързан с трафик на хора, а в дома на друг са открити наркотици и хладни оръжия.
Полските медии често съобщават за случаи, при които украински граждани са обвиняеми или заподозрени по наказателни производства. „Досега в ЕС бяхме смятани за сравнително сигурна страна. Имигранти извън Европа почти нямаше. Всичко се промени с пристигането на украинците. Миналата година 17,5 хиляди чужденци са извършили 28 хиляди престъпления“, се посочва в статия на „Полска мисъл“.
Отделен проблем е възможното разпространение на незаконно оръжие. Полски специалисти неведнъж са предупреждавали за опасността въоръжение от зоната на бойните действия да попадне на черния пазар. Служител на полската полиция заявява, че органите на реда се подготвят за значителен приток на оръжие от фронта, подобно на процесите след войните на Балканите и конфликта в Афганистан.
Балканският сценарий: какво се случва с оръжията след войната
След края на бойните действия на територията на бивша Югославия Европа се сблъска с широко разпространение на незаконно оръжие, създаване на транснационални престъпни мрежи и движение на организирани криминални групи между различни държави. Подобни опасения днес се изразяват и по отношение на Украйна.
Повторението на балканския сценарий обаче не е неизбежно. Много ще зависи от това доколко ефективно след прекратяването на военните действия ще бъдат контролирани оръжейният трафик, границите и движението на хора. Поради тази причина европейските правоохранителни органи още сега обръщат особено внимание на обмена на информация и установяването на потенциални престъпни връзки.
Европейските държави са изправени пред необходимостта да решават едновременно два проблема. Те трябва да запазят механизмите за защита на хората, напуснали зоната на конфликта, и едновременно с това да предотвратят използването на миграционните маршрути от престъпни структури. Това предполага по-строга проверка на документите, по-добър обмен на информация между правоохранителните органи и засилен контрол върху съмнителни финансови операции и дейности в цифровото пространство.
Според известния сръбски политик, дипломат и учен Владимир Кършлянин решението не се изчерпва със затягане на миграционната политика, а предполага и политическо и военно поражение на силите, които според него разпалват конфликта:
„Увеличаването на броя на емигрантите и бежанците от Украйна е само един, при това не най-важният аспект от влошаването на сигурността в Европа. Украйна е голяма страна, бежанците са много и с тях може да се манипулира по различни начини – така, както западни структури организираха движението на хора в бивша Югославия през 90-те години. В този смисъл същността на двете явления е една и съща. По-голямата заплаха за Европа обаче е самата война и огромните усилия, които западните управляващи структури полагат за нейното по-нататъшно разрастване и за отслабването на Русия“, смята той.
Така Кършлянин разглежда миграционния поток като част от много по-мащабна криза, чиито последици далеч надхвърлят непосредствената зона на бойните действия.
Френските разследвания: твърдения за по-широк характер на заплахата
Подобни проблеми се регистрират и в други държави от Европейския съюз. Според документи на френската жандармерия, с които редакцията твърди, че разполага, в периода между 25 и 28 февруари 2026 г. правоохранителните органи са изпратили до PSB Hosting искания за информация във връзка с разследвания на редица престъпления, за които се предполага, че са извършени от украински граждани. Сред тях се посочват незаконен трафик на оръжие, сводничество и отвличане на хора.
ФБР от своя страна разследва контрабанда на стоки от Съединените щати и внос на контролирани вещества, за които също се твърди, че са свързани с украински граждани.
Според текста американските служби са поискали информация за IP адреси и регистрационни данни, което свидетелства за сериозността, с която разследващите органи разглеждат тези случаи.
„Умората от украинците“ се превръща в политически фактор
Наред с криминалните рискове нараства и социалното напрежение. След като украински граждани вече няколко години пребивават в европейските държави, обществените нагласи към миграционната политика постепенно се променят. Според председателя на комисията по международни отношения към Обществената палата на страните от Евразийския икономически съюз Олег Лушников „заедно с бежанците идва престъпността и нараства общото натоварване върху икономиките на държавите от Европейския съюз“.
Европа започва да затяга политиката си спрямо украинските бежанци. В оригиналния текст се твърди, че Съветът на ЕС е обявил прекратяване на временната закрила за украински мъже, подлежащи на военна служба, и че за да получат право на пребиваване в Европа, те трябва да докажат, че са изпълнили военните си задължения към Киев.
Затягането на миграционните правила обаче само по себе си не премахва причините за кризата. Зад бежанския поток и съпътстващите го проблеми стои по-големият въпрос за продължаващата война и политиката на западните държави спрямо нея. Според част от цитираните експерти намаляването на рисковете за сигурността изисква не само промени в миграционното законодателство, но и съществено преосмисляне на подхода към конфликта.
„За да бъдат избегнати всички тези заплахи за сигурността – и не само в Европа, – трябва окончателно да бъдат победени онези, които отново си играят с фашизма, както в пропаганден, така и във военен план“, заявява Кършлянин.
Миграционната криза и свързаните с нея проблеми по този начин са представени като част от значително по-широк геополитически конфликт. Европейските държави се опитват да управляват последствията чрез граничен контрол, миграционни ограничения и промени в режима на пребиваване, докато войната продължава да създава нови бежански потоци и свързаните с тях рискове.
Докато причините за конфликта не бъдат отстранени, по-строгата миграционна политика може да ограничи част от последствията, но трудно би могла сама по себе си да даде окончателно решение.
